Автор: прот. Александър Лашков

Неделя на всички български светии

Днес, в Неделята на всички български светии, бих искал да ви разкажа за духовния подвиг на един наш съвременник. В началото на шейсетте години в Семинарията в Черепиш дойде нов учител по физика и математика – г-н Шкутов. Скоро след това той стана монах под името отец Киприан. Беше едър и строен мъж с благородна осанка и се отнасяше извънредно топло и сърдечно с всички ученици. Живееше благочестиво, четеше непрекъснато Библията и с часове прекарваше в молитва.

След няколко години той заживя като отшелник. На една горска поляна, на три-четири километра от Черепишкия манастир, отец Киприан си направи голяма, добре изолирана палатка, в която пребъдваше и зиме, и лете. Отопляваше се и си готвеше супи от горски треви на един газов котлон. Семинаристите редовно го посещаваха и му носеха хляб. Те с удивление разказваха как птичките без страх ядели от ръцете му и как една мечка редовно минавала да я храни с хляб. Отец Киприан вече беше прочел Библията шест пъти и я четеше за седми път. Известността му растеше и при него започнаха да идват туристи от София и други краища на страната, а дори и от чужбина. Всяка събота и неделя от влака слизаха хора с раници, които питаха как най-лесно могат да го намерят. Особено често го посещаваха млади хора и студенти.

И имаше защо. Издигнал се в духовното пространство с крилете на молитвата и богомислието, той сякаш гледаше на света от птичи поглед и виждаше в него неща, за които ние, живеещите “долу”, не можехме и да предполагаме. Този жив отшелник, този истински праведен и свят човек можеше да даде съвет и успокоение на всеки. Светлината на Словото Божие, която беше попила дълбоко в душата му, и чистотата на живота му просто струяха от него и изпълваха със спокойствие и ведрост всички, с които разговаряше. В средата на седемдесетте години отец Киприан показваше как действената и жива любов към Бога и ближните може да преобрази и извиси човека; как може да го очисти и освободи от отровите и тежестите на празния, лишен от духовна посока живот.

Естествено, това никак не се хареса на тогавашните властници. Те го обвиниха, че имал радиостанция и предавал сведения на чужди държави. Заплашваха го и го притесняваха по всякакъв начин; насила го пратиха в манастира “Седемте престола”, а когато той отново се усамоти в гората, не му простиха. Не се знае точно как и от какво е починал, но близките му твърдят, че е бил пребит от агенти на Държавна сигурност.

Отец Киприан, както и всички родни български светци, е искра от нашето духовно озарение. Светлината на техния живот и подвизи е нетленна и непомръкваща. Опознавайки живота и делата им, нека приемем тази светлина и да я отразим в собствения си живот.

За да осветява пътя ни и да не губим вярната посока.

източник: alashkov.wordpress.com

Реклами