Автор: митр. Георги Ходр
Това са отците от първия вселенски събор, който също така се нарича и Никейски, понеже се е състоял в град Никея, Мала Азия, по инициатива на светия цар Константин поради появата ереста на Арий, който е учил, че Синът е сътворен, казвайки: „Имало е време, в което Словото не е съществувало“. Това е предизвикало голям трус в Църквата, защото нейната вяра се основава на единосъщието на Сина с Отца – тоест върху основата на предвечността на Сина.
Светите Отци са постановили Символа на вярата, който всъщност четем при св. Кръщение, а впоследствие и на светата Божествена литургия: „Вярвам в един Бог Отец…“. Употребата на някои части от този текст е била позната и преди това в кръщелните служби, докато новото в него било добавянето на формулировката „Единосъщен на Отца“. Този текст е определил веруюто. Ако го изповядаш, ти си вече християнин; при големи смущения Църквата е определила своята вяра чрез формулировки, които наричаме догми, основаващи се изцяло върху Евангелието и така символът като че ли е написан, за да ни предпази от грешки, за да се спрем пред него и да не го нарушаваме.
Този символ съединява всички християнски църкви. Върху неговата основа са се провели другите събори, за да бъдат негово пояснение. Третият вселенски събор например, когато е определил че Мариам е „Богородица“ е имал предвид, че Този, Който е бил в утробата ѝ, е същият Бог-Син. А в това определение се състои и скрит отговор срещу всеки, който отрича това. Също така, Четвъртият Вселенски събор чрез определението, че Христос е с две природи – божествена и човешка, опровергал твърдението, че Христос не е бил истински човек, но привидение и се стремял да потвърди, че няма смесване между Неговото Божество и Неговото човечество. Тези догмати, макар да са формулирани след Първия вселенски събор, са останали запазени и са били поместени в службите и учението на Църквата, без да засегнат с това Символа на вярата.
Днес Ариевата ерес (че Христос е сътворен) е подновена от Свидетелите на Йехова. Това означава, че и те попадат под съборното анатемосване на Арий. Ето защо те се явяват пряка опасност за нас. И оттук следва, че няма нито една църква която да ги е признала, а от гледна точка на сигурността, от нас се изисква да не ги приемаме да говорят в нашите домове.
Ние наричаме Отците на събора „свети Отци“, понеже голяма част от тях са излезли от затворите, кой без едно око или без една ръка или без един крак. Те са дошли на събора след като са удостоверили своето свидетелство. Следователно няма значение, че имаш богословска диплома, ако твоето поведение не отговаря на вярата ти. Ние честваме паметта на светите Отци с надеждата да подражаваме на тяхната святост, тъй като е важно не само да се гордеем с тях, но и да се уподобим на тях във всичко.
Това по особен начин налага отговорност върху свещениците, понеже свещеникът не става духовен отец при неговата хиротония. Отец го прави Бог (тоест раждащ другите чрез Светия Дух), защото той сам по себе си не притежава власт, тя му се дава от Светия Дух. А когато епископът забележи, че свещеникът е достигнал до това ниво на духовния живот, той го удостоява с практиката на тайнството св. Покаяние и Изповед.
Ти, свещенико, си длъжен да изричаш Христовите слова и да изискваш послушание към Него, а не послушание към всичко, което се върти в твоите помисли! Не дръзвай да се натрапваш на някой от вярващите, освен по вдъхновението на Духа. Освободи се от властолюбието и от налагането на своето лично мнение. А ако някой от вярващите ти покаже, че си в грешка, приемай това със смирение, защото важното е Бог да възтържествува. Ти седиш на Апостолския престол – т.е. вървиш както са вървели Апостолите. И ако пребъдваш в Божието присъствие и в послушание към Неговото слово, няма да изпитваш никакви емоционални залитания. Ако си се родил отгоре, то трябва да прегърнеш всички хора, както те е прегърнал и Христос.
Из книгата „Новата църковна година“, митр. Георги Ходр, поредица „Духът и невестата“, 2007г.
превод от арабски: Виктор Дора