Автор: Мартин Димитров

Днес е отданието на най-големия празник в православния богослужебен кръг – Възкресение Христово – Пасха. Какво представлява отданието, каква е неговата история и традиция и с какво се отличава богослужението в тези дни – с това ще ви запознаем в настоящия материал:

Отданието на празника в православното богослужение представлява последният ден от попразненството на многодневен, по правило, голям празник.

История

Понятие за отдание на празника се среща в Стария Завет:

„…през седемте дена принасяйте жертва Господу; на осмия ден да имате свещено събрание, и принасяйте жертва Господу: това е отдание на празника, никаква работа да не вършите.“(Лев. 23:36)

„В осмия ден да имате отдание на празника: никаква работа не вършете..“ (Числа 29:35-39)

В християнската традиция отданието на празника бива преосмисляно като повторно възпоменание за събитието на празника след изтичането на определен период от реме. В ранно-християнските време това се е случвало задължително на 8-ия ден. По времето на император Константин I биват устроени осемдневни тържества при освещаването на базиликите в Йерусалим и Тир. Това се превръща в прецедент за подобно отбелязване и на други ежегодни литургични празници, като първите от тях са през IV-ти век по случай Пасха, Петдесетница, а на Изток – Богоявление; впоследствие към тях се присъединява и Рождество Христово. От VII в. насам с деня за отдание на празника започват да се съобразяват и празниците на светиите, като най-ранните примери затова са дните за почит към св. апостоли Петър и Павел, св. Лаврентий и св. Агнеса.

Литургични особености

Отданието на празника се отбелязва с тържествено богослужение, по време на което се повтарят много молитви и песнопения, които са изпълняват на самия празник. В дните за отдание на 12-те Господски празника се извършва утреня с велико славословие, а на литургията се чете Апостол и Евангелие на деня.

по ru.wikipedia.org

Реклами