Слово при Последованието на 12-те евангелия

Автор: митр. Иларион Алфеев

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Ние чухме днес дванадесетте евангелски откъса, посветени на страданията и смъртта на Кръста на нашия Господ Иисус Христос. Това повествование е дошло до нас благодарение на четирите евангелиста – Матей, Марк, Лука и Иоан.

Всеки път, когато в навечерието на Великия петък ние слушаме тези евангелски четива, мислено и духовно ние ставаме свидетели на всички събития от последните часове на земния живот на Иисус Христос: ние виждаме как предават Господа на съд, как идват лъжесвидетели и се опитват да намерят обвинения против Него; как първосвещениците и старейшините юдейски правят всичко, за да бъде Той осъден на смърт. Нещо повече, виждайки, че Пилат възнамерява да освободи Иисус, обвинителите на Христос прибягват към най-крайното средство: „Ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря” (Ин. 19:12) – казват те, шантажирайки римския прокуратор, защото в тези думи се съдържа обвинение към Пилат в измяна на императора.

Ние виждаме как Господ отначало застава на съд пред първосвещениците, а после е на съд пред Пилат. Той мълчи, само понякога отговаря на въпросите. Ние виждаме как смирено и безропотно Той приема Своята смърт, как се моли за разпъващите Го. С Него разпъват двама злодеи и на разкаялия се разбойник Христос обещава райските обители. Ние виждаме как Спасителят поверява на Своята Майка Своя възлюблен ученик, а на същия – Своята Пречиста Майка. Ние чуваме последните думи, които Господ произнася на Кръста, отправени към Неговия Небесен Отец: „Отче! В Твоите ръце предавам духа Си”(Лк. 23:46); слушаме повествованието за това как тъма покрила земята за цели три часа, как станало земетресение и „гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина” (Мат. 27:52-53).

С дълбоко благоговение, стоейки пред Кръста, ние се питаме: защо е станало това? Могло ли е всичко да стане иначе? И разбираме, че не, не е  могло, защото нашият Господ Иисус Христос – Пречистият, Безсмъртен и Вечен Бог – е дошъл на нашата грешна земя, където хората са окупирали със себе си и своите страсти всички институции, в това число и тези, които трябва да въздават правосъдие. И ние виждаме, че съдът, който бил извършен над Спасителя, бил с множество процесуални нарушения: имало прокурори, но нямало адвокат; нямало истински свидетели, а само лъжесвидетели, които били подбрани от съдиите. Целият този съдебен процес бил просто една пародия, напомняща за съдебна процедура, но нямаща законна сила. И ако би се състоял справедлив съд, тогава, разбира се, първосвещениците и старейшините не биха постигнали своята цел. Затова им е  било необходимо да инсценират това съдилище, за да осъдят на смърт Господа на Славата. Господ бил осъден именно, защото дошъл на земята, където царства грехът – той ръководи много човешки постъпки, затваряйки очите на хората за правдата, доброто и за Самия Бог.

Но нима Спасителят на света, бидейки Всемогъщ Бог, не можеше да избегне тази смърт? Нали ние знаем, че в някакъв момент Той искал да я избегне, защото мислел: не е ли възможен някакъв друг път да спаси хората? И Той се молил на Своя Отец: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша”(Мат. 26:39). Защо Господ не чул тази молитва? Защо тази чаша не могла да отмине Възлюбления Син Божий, Който абсолютно за нищо не бил виновен, защото Той не бил причастен към човешкия грях, нито веднъж не съгрешил ни с дело, ни с дума, ни с помисъл?! Отговорът е прост: защото Неговата смърт трябвало да стане изкупление за мнозина. И Той от самото начала знаел за това, Той знаел какво Го очаква, защото нееднократно предсказвал на Своите ученици, че ще бъде предаден в човешки ръце, че ще Го оплюят, разпнат и че Той в третия ден ще възкръсне.

Защо тогава Той се молил на Своя Отец да Го отмине тази чаша, ако това е възможно? Понеже Той бил не просто Въплътил Се Бог, но и реален, земен Човек. И както всеки човек, Той се страхувал от смъртта, боял се от страдания, но при това поверил Себе Си на волята Божия. Той бил, както казва апостол Павел, послушен на Своя Отец даже до смърт и то смърт кръстна (Фил. 2:7-8). Но това пълно послушание и всецяла преданост на Божията воля не Го правели по-малко човек, отколкото сме ние с вас. Той бил един от нас. Той приел човешка плът от нашия човешки род, от Пречистата Дева Мария. И Христос ни е преподал Своята плът в Тайнството на Евхаристията, за което ние чухме днес сутринта в евангелското четиво на Велики четвъртък. Той ни е преподал тази плът, защото тя е била предназначена за разпъване на Кръста. И Той възкръснал заедно с тази човешка плът, която била изтезавана и мъчена, бичувана, оплюта и пригвоздена към Кръста. В тази плът Той се явил на учениците и в нея Той после се възнесъл на небето и съединил нашето човешко естество с Бога.

Чашата на страданията и смъртта не могла да отмине Господа по тази причина, че Бог Отец ни е възлюбил дотолкова, че отдал Своя Единороден Син, за да понесе Той това наказание, което по справедливост трябвало да понесат хората за своите грехове.

Ние виждаме, че борбата на злото против доброто продължава и в наши дни. И сега има хора, които, подобно на фарисеите, извращават Божествените заповеди, разпространявайки своите лъжовни учения. В съвременния свят има много несправедливост. Присъдите далеч не винаги се произнасят справедливо, много често се осъждат невинни хора, защото на някого, по различни причини – за да отнеме имущество, да отмъсти или да напакости – му се приискало да осъди човека. И невинно осъдените дълги години се мъчат в местата за лишаване от свобода. Подобни случаи стават по целия свят, защото човечеството не е създало механизъм, позволяващ да се избавим от несправедливи присъди и престъпления. Съществуват закони, но винаги ще се намерят и техни нарушители. Има наказания за престъпления, но непременно ще има и хора, вършещи престъпления, въпреки закона.

Това, което се случило в Йерусалим и за което ние днес чухме, станало най-голямото престъпление против Божията правда. Но това престъпление на човека се обърнало в най-голямата победа на Бога над човешкия грях. Разбира се, Всемогъщият Бог могъл и по друг начин да победи греха и другояче да се разпореди с нашата съдба. Но Той дотолкова ни е възлюбил, че постъпил именно така, а не иначе: Той отдал Своя Син, за да можем ние да живеем с Бога, да вкусваме Неговата Пречиста Плът в Тайнството на Светата Евхаристия, та Неговата смърт да стане изкупление за нашите грехове и да ни отвори вратата за вечния живот.

Ние стоим пред Кръста Христов и се ужасяваме от тази човешка несправедливост и от лъжата, която обкръжавала този Кръст, обкръжавала Господа и Спасителя в последните часове и минути от Неговия живот. Но в същото време ние, взирайки се в този Кръст, виждаме Божието величие и неизказаното милосърдие към човешкия род и към всекиго от нас. И ние виждаме истинското духовно величие на този Човек, Който бил Въплътен Бог, но поради послушанието към Своя Отец приел човешка плът, дошъл в този свят, живял сред нас, поучавал ни и така ни е възлюбил, че отдал Себе Си за нашето спасение.

Нека се покланяме на Кръста Христов и да молим Господа да ни помага винаги да осъзнаваме Божията милост, проявена към нас; за да бъде Кръстът Христов винаги в нашето сърце, Евангелието, което Господ ни е оставил като Свое завещание, винаги да бъде в нашия ум и сила на Божията благодат винаги да ни пази от всякаква несправедливост, от всяко зло и от всеки грях, да ни помага винаги да бъдем на страната на доброто и да вървим след Христос –  нашия Пътеводител, водещ ни в Царството Небесно. Амин.

превод: иконом Йоан Карамихалев, източник: pravmladeji.org