Старозаветният Йосиф се възприема като предобраз на страдащия Христос. Той бил любим син на патриарх Яков, поради което, а и заради духовната красота и целомъдрие, които притежавал, си спечелил завистта на братята си.
Завист, която с течение на времето прераснала в омраза. Братята му решили да се отърват от него и го продали за 20 сребърника на търговци, които също го продали в Египет за роб. Не след дълго, набеден от жената на царедвореца, че е посегнал на честта й, Йосиф бил хвърлен в тъмница. Но надарен от Бога с дар да тълкува сънища, той спечелил доверието на фараона, прославил се със своята мъдрост, бил възвеличен като спасител на народа и заел второ място след фараона над целия Египет.
Йосиф се смята за предобраз на Христос, защото и Христос пострада заради завист от Своите сънародници – евреи, продаден бе за 30 сребърника от Своя ученик, хвърлен в тъмница, положен в гроб и възкръсна самоволно от него, възцари се над духовния Египет,т. е. победи греха и управлява света.
Изсъхването на безплодната смоковница е станало на днешния ден, когато започват изкупителните страдания на нашия Спасител. Евангелист Матей, след като говори за тържествения вход на Христос в Иерусалим, повествува:
„А на утринта, връщайки се в града, огладня; и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея , освен едни листа, каза й: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна. Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата?“.
Някои в смоковницата виждат еврейската Синагога, в която Христос не намерил достоен плод, а само сянката на Моисеевия закон. Но Христос й е отнел и това, като я направил да изсъхне. Повечето от нас биха се учудили защо дървото е наказано, без да е съгрешило. Господ проклина безплодната смоковница, с което ни поучава, че това ще е съдбата на всички, които се окажат безплодни като нея.
По молитвите на прекрасния Йосиф, Христе Боже, помилуй и спаси нас! Амин!
Из „Синаксар“
Подготвил свещеник Георги Атанасов, източник: http://www.hramsvetigeorgi.eu