Никоя аскеза не причинява толкова полза и благословения, колкото лишаването от сън, което има за цел молитвата. Чрез бдението в молитвата, когато очите се затварят за сън, именно тогава се отварят истинските очи на душата.
***
– Геронда, как успявате да спазвате такива изтощителни пости?
– Ако човек има у дома си мъртъв роднина, има ли желание да яде и пие? Не. Така и ние, християните, които си припомняме спасителното страдание на Иисус Христос, нямаме желание за ядене и пиене.
***
В своите първи стъпки монахът трябва да има огромна ревност, голяма като връх Атон, така че на старини да му остане поне колкото зрънце нахут.
***
Тук на Света Гора не дойдохме, за да сменим климата, а за да се научим на калугерски живот
***
Когато се разболяваш, тогава половината лекарство е постът.
***
Всичко греховно, което предизвиква наслада, се лекува със страдание.
***
Някога един поклонник попита свети Паисий:
– Геронда, къде отидоха светците в света? Изчезнаха ли?
И той му отговори:
– Днес дърветата може да са изчезнали, но добрият Бог може и от тези храсти да въздигне нови дървета.
***
Монасите са специалните части на Църквата. Те са тези, които се водят битка на фронта и на фронтовата линия, но същевременно вдъхновяват останалите християни към благо безпокойство и любов в Христос.
***
Въпросът не е какво трябва да правиш всеки път, а ти какво можеш да понесеш. Защото, ако влезеш в състояния и изкушения свръх твоите сили и издръжливост, толкова много ще изнуриш себе си, че след това ще се оплакваш на Бога защо не ти е помогнал. При това не можем всички да дадем плодове и да те да бъдат съвършени. Някои дават стократен плод, други шейсет, трети трийсет. Христос казва „Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет” (Мат. 13:23)
***
Светостта не е само отсъствие на греха, но и присъствие на Светия Дух.
***
Да бъдем умиротворени през целия ни живот. В душата, в мислите, в думите, в поведението.
***
Един християнин, за да е разумен, трябва да е едновременно и малко луд, но с божествена лудост.
***
***
Ние, християните, не сме консервативни, а традиционалисти. По-скоро светът е консервативен. Църквата пренася и предава през вековете от род в род живото Божие слово. Докато светът е хладилник, който поддържа развалените продукти на греха.
***
Четенето на Светото Писание са очилцата, които Бог ни поставя заради нашето (духовно) късогледство.
***
Не хвалете човека в неговото присъствие, защото похвалата вреди дори на съвършените в добродетелта. Много пъти дори не негово отсъствие, защото завистливият дявол чува и със сигурност ще го изкуши с още по-голяма ярост.
***
Слава Богу, че се разболях и така, ща-не ща, се съсредоточих повече в духовните неща!
***
Много пъти може да говорим постоянно за Бога, а да нямаме Бога. А други хора да не говорят за Бога, но животът им да проповядва Бога.
***
Когато вее вятър, разтвори платната. Когато има безветрие, грабни греблата. С други думи, когато вее благодатта, отвори душата си. Когато намалява, и ти положи усилие!
***
Загубих всичко, освен това, което раздадох.
***
Който се изповядва и причастява с чиста съвест, той стои по-горе и от онези, които ходят като поклонници в Светите Земи. Защото не се покланя просто на Христовите светини, а приема Самия Христос в себе си.
***
– Постите ли в сряда и петък?
– Мм. . . малко.
– Но защо? В дните, когато Христос чрез предателството и Разпятието вкуси страданието, вие вкусвате насладата?
***
Попита и отговори един и същ монах:
– Какво са добродетелите? Добрите привички. И какво са страстите? Злите привички.
***
Никога не се страхувай да изповядаш публично истината, ако ще всички други да се противят.
***
Ако в духовния живот започнат отстъпките, тогава няма да имат край. Затова, ако напредваме с отстъпки спрямо Божията воля и „не прéчи” за едно, „не прéчи” за друго, тогава ще се окажем по-лоши и от невярващите.
***
Ако християнинът се подвизава здраво на младини, тогава старините са наслаждение, свещенодействие. Както натовареният кораб, който стига до пристанището. Храни се радостно от духовната пенсия, за която се е трудил през целия си живот.
***
– Когато постим, геронда, да го крием ли?
– Всеки днес има право да живее като иска, освен християните! Ние постоянно играем на криеница, правейки постоянно компромиси, и смятаме за срамно да заявим, че сме православни християни. Така, за да не наричат „залепнали” (т.е. за фанатици), се отлепяме от Христос.
***
Сърцето на гневливия е тронът на дявола, докато сърцето на кроткия е тронът на Бога.
***
Един монах питаше и сам отговаряше: Искаш да станеш беден? Събирай (духовни) съкровища. Искаш да имаш изобилие? Пръскай. Искаш да станеш просяк? Складирай.
***
Целта на живота ни е да прославяме с живот и уста троичния Бог и да даваме любов и радост на нашите братя.
***
Стани свят и тогава цялото ти пространство и всичко, което се намира в него се освещава.
***
Единственото, което ще ти остане на старини, не е това, което си чул или прочел, а което си придобил като опит от духовната си борба през целия си живот.
***
Който влиза в магазин за парфюми, дори да не си купи нищо, излиза пълен с благоухания. Същото става и в онзи, който общува със свети хора. Поема върху себе си духовния аромат на тяхната добродетел и благодат.
***
Нищо добро не става бързо.
***
Ще се спасим, ако правим три неща: обичаме, не осъждаме и прощаваме.
превод: Константин Константинов, откъс от книгата „Светогорски слова“, съставител: о. Дионисий Тамбакис
Храм Свети цар Борис 