Никоя аскеза не причинява толкова полза и благословения, колкото лишаването от сън, което има за цел молитвата. Чрез бдението в молитвата, когато очите се затварят за сън, именно тогава се отварят истинските очи на душата.

***

– Геронда, как успявате да спазвате такива изтощителни пости?

– Ако човек има  у дома си мъртъв роднина, има ли желание да яде и пие? Не. Така и ние, християните, които си припомняме спасителното страдание на Иисус Христос, нямаме желание за ядене и пиене.

***

В своите първи стъпки монахът трябва да има огромна ревност, голяма като връх Атон, така че на старини да му остане поне колкото зрънце нахут.

***

Тук на Света Гора не дойдохме, за да сменим климата, а за да се научим на калугерски живот

***

Когато се разболяваш, тогава половината лекарство е постът.

***

Всичко греховно, което предизвиква наслада, се лекува със страдание.

***

Някога един поклонник попита свети Паисий:

– Геронда, къде отидоха светците в света?  Изчезнаха ли?

И той му отговори:

– Днес дърветата може да са изчезнали, но добрият Бог може и от тези храсти да въздигне нови дървета.

***

Монасите са специалните части на Църквата. Те са тези, които се водят битка на фронта и на фронтовата линия, но същевременно вдъхновяват останалите християни към благо безпокойство и любов в Христос.

***

Въпросът не е какво трябва да правиш всеки път, а ти какво можеш да понесеш. Защото, ако влезеш в състояния и изкушения свръх твоите сили и издръжливост, толкова много ще изнуриш себе си, че след това ще се оплакваш на Бога защо не ти е помогнал. При това не можем всички да дадем плодове и да те да бъдат съвършени. Някои дават стократен плод, други шейсет, трети трийсет. Христос казва „Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет” (Мат. 13:23)

***

Светостта не е само отсъствие на греха, но и присъствие на Светия Дух.

***

Да бъдем умиротворени през целия ни живот. В душата, в мислите, в думите, в поведението.

***

Един християнин, за да е разумен, трябва да е едновременно и малко луд, но с божествена лудост.

***

Да станем безкомпромисни в нашата вяра. Това е царският път. Това е пътят на светците, а не отпуснатост и компромиси.

***

Ние, християните, не сме консервативни, а традиционалисти. По-скоро светът е консервативен. Църквата пренася и предава през вековете от род в род живото Божие слово. Докато светът е хладилник, който поддържа развалените продукти на греха.

***

Четенето на Светото Писание са очилцата, които Бог ни поставя заради нашето (духовно) късогледство.

***

Не хвалете човека в неговото присъствие, защото похвалата вреди дори на съвършените в добродетелта. Много пъти дори  не   негово отсъствие, защото завистливият дявол чува и със сигурност ще го изкуши с още по-голяма ярост.

***

Слава Богу, че се разболях и така, ща-не ща, се съсредоточих повече в духовните неща!

***

Много пъти може да говорим постоянно за Бога, а да нямаме Бога. А други хора да не говорят за Бога, но животът им да проповядва Бога.

***

Когато вее вятър, разтвори платната. Когато има безветрие, грабни греблата. С други думи, когато вее благодатта, отвори душата си. Когато намалява, и ти положи усилие!

***

Загубих всичко, освен това, което раздадох.

***

Който се изповядва и причастява с чиста съвест, той стои по-горе и от онези, които ходят като поклонници в Светите Земи. Защото не се покланя просто на Христовите светини, а приема Самия Христос в себе си.

***

– Постите ли в сряда и петък?

– Мм. . . малко.

– Но защо? В дните, когато Христос чрез предателството и Разпятието вкуси страданието, вие вкусвате насладата?

***

Попита и отговори един и същ монах:

– Какво са добродетелите? Добрите привички. И какво са страстите? Злите привички.

***

Никога не се страхувай да изповядаш публично истината, ако ще всички други да се противят.

***

Ако в духовния живот започнат отстъпките, тогава няма да имат край. Затова, ако напредваме с отстъпки спрямо Божията воля и „не прéчи” за едно, „не прéчи” за друго, тогава ще се окажем по-лоши и от невярващите.

***

Ако християнинът се подвизава здраво на младини, тогава старините са наслаждение, свещенодействие. Както натовареният кораб, който стига до пристанището. Храни се радостно от духовната пенсия, за която се е трудил през целия си живот.

***

– Когато постим, геронда, да го крием ли?

– Всеки днес има право да живее като иска, освен християните! Ние постоянно играем на криеница, правейки постоянно компромиси, и смятаме за срамно да заявим, че сме православни християни. Така, за да не наричат „залепнали” (т.е. за  фанатици), се отлепяме от Христос.

***

Сърцето на гневливия е тронът на дявола, докато сърцето на кроткия е тронът на Бога.

***

Един монах питаше и сам отговаряше: Искаш да станеш беден? Събирай (духовни) съкровища. Искаш да имаш изобилие? Пръскай. Искаш да станеш просяк? Складирай.

***

Целта на живота ни е да прославяме с живот и уста троичния Бог и да даваме любов и радост на нашите братя.

***

Стани свят и тогава цялото ти пространство и всичко, което се намира в него се освещава.

***

Единственото, което ще ти остане на старини, не е това, което си чул или прочел, а което си придобил като опит от духовната си борба през целия си живот.

***

Който влиза в магазин за парфюми, дори да не си купи нищо, излиза пълен с благоухания. Същото става и в онзи, който общува със свети хора. Поема върху себе си духовния аромат на тяхната добродетел и благодат.

***

Нищо добро не става бързо.

***

Ще се спасим, ако правим три неща: обичаме, не осъждаме и прощаваме.

превод: Константин Константинов, откъс от книгата „Светогорски слова“, съставител: о. Дионисий Тамбакис