Автор: архим. Варнава Янку

Света Богородица приела благата вест, че ще стане стълба, по която Бог ще слезе на земята и всички ще съучастваме в тази радост, защото чрез нея всеки може да благовести това обещание и очакване на Бога. Всеки един може да стане богородец, да приеме тази блага вест за присъствието на Бога в живота му. Следователно ние празнуваме не просто едно историческо събитие, а едно екзистенциално, духовно събитие, че всички имаме благата вест, благото обещание, че Бог може да дойде в живота ни, Бог да стане видим в живота ни и да намерим нашето реално съдържание. Следователно същността в отговора на въпроса „кой е християнинът и какво е духовният живот?“ е тази – да живеем с очакване на Бога, Благовещението да стане състояние на живот, наше убеждение, че всички имаме това благо обещание, че можем да се осветим, да се съединим с Бога, и Бог да се открие в живота ни.

Когато Света Богородица приела тази вест и обещание, тя се изумила и недоумявала за начина, по който ще стане това, защото, както казва – „мъж не познавала“. Света Богородица имала смелостта да се изправи и да попита Ангела. Автентичното благочестие не е лъже-благочестие, където крием нашите помисли или безпрекословно се подчиняваме на Бога. Света Богородица имала този твърд дух да се изправи пред Ангела и да го попита: „И как ще стане това?“ – за да получи отговор, че това не става по човешки, а е от Светия Дух. След това тя не дирила, защото Тайнството и Божиите тайни не могат да се подложат на изследване. Просто е необходимо всеки да потърси от Бога този път на Благовещението, този път на това очакване и обещание. Нужно е да попитаме и да помолим Бога да ни открие личния път, по който можем да участваме в опита от раждането и явяването на Бога в живота ни. Това е лично. При някой става с някаква скръб, с някакво изпитание, при друг с откровение, с някаква радост, при някой с нещо, което Бог изисква, непременно обаче целият ни живот не е нищо друго от възможности за това усещане и опит от Бога. И търсим от Бога не да останем в нашето лъжливо благочестие, а лично да изискаме да ни посочи пътя и начина на тази връзка с Него. Нашата отговорност е, първо, да желаем и да очакваме този път, и, второ, да потърсим начина и след като Бог ни открие начина, да се предадем на Бога.

Ключът, който отваря връзката с Бога, са тези вечни думи на Света Богородица – „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“. Защо? – Защото това означава „предавам се, доверявам се, излизам от себе си, не ме интересуват моите неща, възможности, добродетели, падение, акъл, чувства, а едно нещо – как да се предам на това обетование на Бога“. „Ето рабинята Господня“. Тя проявява послушание, спазва тайната на послушанието. Какво означава послушание? Не подчинение, не унизяване на личността, не едно безсмислено подчинение на някакво лице – вижте каква дума по-слушание, тоест „с отворени уши да чуя Твоето слово, възлюбени ми, Боже!“ Затова се предавам, спирам да слушам моето слово, спирам да слушам моите дадености, моята интелигентност, спирам да имам мои очаквания и съм в трайно бодърстване на сетивата ми и особено на слуха, за да чуя Твоето слово, което ще ми каже: „Аз съм, Аз съм в живота ти“. И тогава съществува друг опит и друга свобода на живот и тогава Бог ме прави послушен на всеки човек.

Кой е духовният човек? Този, който може да слуша всеки човек, в противен случай сме чепати и затворени в нашия промисъл и справедливост. Няма по-голям ад от нашата справедливост, няма по-голяма оскърбление на връзката ни с Бога от нашата добродетел и право. Човекът, който се е подвизавал да бъде открит за Бога, защото е предаден Нему, може да се предаде на всеки човек, на молбата и нуждата на всеки човек, и да има способност в Бога да покрие тази нужда, т.е. да утеши брата си. Затова духовен човек е този, който утешава всеки човек. „Видял си брат си – казват отците, – видял си твоя Бог“. В лицето на нашия брат виждаме нашия Бог, Който стои сред нас, който ходи между нас, който е нещастен, изстрадал, който и да е, но слушаме да чуем неговата реална нужда, която и той сам не знае, но ние я знаем, научихме я, защото слязохме ниско, в нашия ад и се предадохме на Бога. Само този, който казва „ето рабът Господен – нека ми бъде от думата ти“, може да каже това на всеки човек и да служи на всеки човек. И когато прислужваш на всеки човек, ставаш последен, тогава си княз, тогава си цар, тогава си прославен. Така трябваше да пострада Христос – за да се яви Неговата слава, да се открие, така се прославяме, когато умиваме нозете на хората, но за да го направим, предшества основното и екзистенциално смирение, не зная нищо, не разбирам нищо, открий ми, Христе, Твоя път, и се предавам на Теб.

Това направила Света Богородица, това е преобръщането на ценностната стълбица на човеците – прислужвам и бивам прославян, спирам да мисля и Бог ми се открива, не чувам помисъла си и чувам Бога, и когато чувам Бога, чувам всеки човек.

превод: Константин Константинов

Реклами