Автор: архим. Варнава Янку

„Създателят на всичко, искайки да спаси света, доброволно дойде в него“

Това е Неговата любов, никой не Го е принудил, не е имал някаква нужда да дойде, не Го търсихме, Сам дойде, доброволно. Това е белег на реалната любов. Христос прави това, за да покаже, че в любовта няма необходимост, а има свобода.

По какъв начин? –  Една друга черта на любовта, отвъд свободата и отсъствието на всякаква необходимост, е излизането от Аз-а. Любовта е екстатична. Излизаме от нашия застой и затваряне. Бог това направи. Стана Човек, където, бидейки пастир като Бог, заради нас се яви като нас човек, което означава, че любовта е движение към някой, излизане от нашето Аз, не е идеологема, не е теория, а жизнено състояние, реално събитие. Бог това прави, показва ни този етос и ни предава този дух, вдъхновява ни. Но какво предшествало? Сам, без никаква нужда, свободно излиза от Себе Си, слиза от трона Си, приема човешка плът и става достъпен и видим за нас, слиза в нашето състояние, за да стане разбран от хората, да стане приет от хората, да стане усетен от нашите сетива, за да можем да приемем Неговото присъствие. И как се изразява това? Какво дава на човека? – Любов, с която побеждаваш всяко желание. Това е цялата основа на духовната промяна, на нашето покаяние – любовта, с която побеждаваш всяко желание. Страстта не се преодолява, насилвайки себе си да станем по-добри човеци, за да се любуваме на себе си, а страстите изчезват, когато имаме друга по-силна страст. Най-силната „страст“ е любовта на Бога, на Света Богородица. Преживяването на Бога е една любов, нежност, прегръдка, поемане на въздух, което ни освобождава, това е присъствието на Бога в нашето битие. Тази любов стана близка за нас чрез доброволното идване на Бога в нашия живот чрез приемането на нашата плът, чрез Въплъщението. И къде завършваме след всички това? – До опит от Бога, което не е едно налагане, формализъм, морализъм, а нещо друго – опит от Божията благодат, който ни подлудява, обезумява, смъртта се преодолява, свободни сме, за нищо не ни е грижа, и да ни стъпчат, и да ни въздигнат, за нас е все едно, защото нашето разположение и опит са ранени от нещо друго, от любовта на Света Богородица и Христос. Без това ние оставаме затворени в схемите на света, в нашата фантазия, в нуждата хората да ни признават, в желанието да господстваме над другия. За да можем да се отдалечим от всички тези неща, за да направим едно екзистенциално преодоляване, сърцето ни трябва да се изпълни с любовта на Бога, с обичта на Бога, и Бог на всички дава това. Затова доброволно дойде в света и когато реши да спаси света, го направи, за да ни изпълни с Неговата любов, така че да се освободим от всеки страх, несигурност, от манията, където ни е страх от другия, да гледаме на него като на заплаха, а сега да гледаме другия като присъствие на Бога. И какво става тогава? Къде ни води тази щурост? – До това да станем чужди за този свят.

„Като видяхме странното рождение, да се отстраним от света“

Тоест да станем чужди за него. Ако християнинът не е чужд за светската система, не е истински християнин. Истинският християнин „подлудява” другия човек, който функционира със светски схеми, увереност, подсигуряване, с мярата на неговата справедливост, с числа, с пресмятания, със сметки. Това обаче го правиш, не защото не знаеш къде стъпваш, не защото си луд, а защото имаш друга основа в теб, имаш присъствието на Бога, което те води до друг опит на живота и създава в теб друго жизнено състояние. Тоест християнинът не е един добър и морален човек, а явяване на друг начин на живот. На кой живот? – Че не ме интересува, ако загубя, а по-скоро ме интересува да загубя заради другия. Разположението ми е да загубя заради другия. И ако имаш такова разположение към другия, е изключено той да е заплаха, не съществува понятието за вражда, не може другият да е враг, след като искаш да си жертва, защото имаш друга опит от живот, не защото си душевно болен, а защото имаш друг дух, на който те е научил Бог, Който е решил да загуби заради нас, да се разпне заради нас. И тогава ти се открива друго състояние на живот, съществува друго жизнено слово, което любомъдрите показва немъдри. Оттук това не влиза в логически схеми, не е едно „ела да се разясним и да ти кажа и да ми кажеш“, а е друг опит от живота и този опит започва от момента, когато почувстваме любовта на Христос и Света Богородица. И тази любов е за погиналите, тоест за нас, грешните. Бог не гледа добри и зли, а гледа човеци, които имат сърце, които искат, които копнеят, макар и да сме наранени от грешките и греховете, но искаме да задържим сърцето, което копнее и иска Христос, истината, светлината. Тогава ще почувстваме, след като така се открием напълно, този опит от живота, тогава ще преживеем тази любов, която побеждава всяко желание, която ни носи друга логика и друга нагласа за живота.

превод: Константин Константинов
*цитатите са от Акатиста към Пресвета Богородица, който се чете по време на Великия пост