Автор: Василий Бурандасов

Вярата е отговорът на човешката душа, когато тя се среща с Бога. Тази среща не може да бъде „организирана”. Нито за себе си, нито за някой друг. Това е тайна.

След тази среща човешкото сърце може да отговори, а може и да замълчи. Да, може да отговори по различни начини. Вярата – това е твоята лична връзка с Бога.

Вярата при всеки човек се ражда по различен начин. За едни тя се ражда много трудно, с много мъки. За други – чрез радост. Всеки човек е уникален, което означава, че и неговият път към Бога е уникален.

Но все пак вярващият човек може да помогне на всеки, който търси Бога. Той не може да докаже, но може да покаже с пример от живота си, че след тази среща животът му е станал различен. Че се е се родил нов човек. И че този нов човек живее с Христос, диша с Христос и че без Христос той вече изобщо не може да живее.

И този нов живот, дори и с всички му трудности, все пак е несравнимо по-добър от предишния.  Затова всяко страдание с Христос е изпълнено със смисъл. Човек може всичко да издържи, ако знае, че то не е напразно.

Без Христос човек изпитва болка. И в тази болка няма смисъл и надежда. Тя е празна и затова е стотици пъти  по-ужасна…

Тази радост, която Христос ни даде, е радост от смисления живот, смисленото щастие и дори радост от смислената болка, независимо колко странно това може да прозвучи; това е нещо, което можем да покажем –  нека да не го крием, а да споделяме с всички.

Да покажем, че Христос е с нас; че Той винаги е  с нас. Дори и в най-ужасната болка Той държи нашата ръка. И Той знае всички отговори на нашите въпроси и бъдещето ни. И през целия ни труден земен път Той не само стои наблизо, а като майка, чието дете се учи да ходи – винаги ни придържа, леко наведен над нас. И ние ще погинем само тогава, ако сами се отдръпнем от Него.

Всеки ден Църквата се моли за всеки един от нас. Земната и Небесната Църква. Църквата на миналото, настоящето и бъдещето. Църквата е като невеста, която чака Младоженеца, чака Го до свършека на света – когато вече няма да има какво да Му попречи да ни даде това, за което сме създадени, за което сме дошли от небитието – за да ни даде пълнотата на щастието във вечността с Бога.

източник: https://pravoslavie.fm/articles/vera-tayna-kotoroy-mozhno-podelitsya/

превод от руски: Виталий Чеботар

Реклами