Св. Григорий Палама (II неделя на Великия пост)

Автор: прот. Александър Лашков

Както Единородният Син Божи ни яви Самия Него, Който по същност е невидим, а по енергия и благодат е видим и то в най-голяма степен за тези, които са боговидци… Св. Григорий Палама

Огромно и неизброимо е сияйното множество на светите Бо­жии угодници. Според многообразието на подвизите им те са обо­собени в девет чина (групи): пророци, апостоли, светители, препо­добни, мъченици, изповедници и пр. Но ние бихме могли да ги раз­делим, разбира се съвсем условно, и по друг признак.

Една част от тях са предимно хора аскети, отшелници, напуснали света (до­ри манастирите) и отишли да живеят в диви и пустинни места, отдадени на молитва и съзерцание. Те обикновено нямат специал­но образование и задълбочени богословски познания. Тяхната сти­хия е духовната практика. Такава светица е преподобна Мария Египетска, на която е посветена V неделя на Великия пост. Чрез многогодишно отшелничество, абсолютен пост и непрестанна мо­литва тя достига непредставима за нас нравствена висота и в пос­ледните години на подвига си води истински ангелоподобен жи­вот.

Втората половина светци (в нашето условно разделение) са хо­ра ерудити, широко и всестранно образовани, задълбочени богослови и проникновени мислители. Мнозина от тях са били най-уче­ните и тачени люде на своето време. Високонравствени личности, водили безупречен християнски живот, те са достигнали човеш­кия предел на богопознанието по друг път. Не само чрез молитва и не толкова чрез аскетика, колкото чрез задълбочено изучаване на Писанието и проникване в дълбочината на неговия смисъл. Ня­кои от тях са изучили, описали и обобщили духовно-мистичния опит на „практиците”, придали са му богословска стройност и убеди­телност и така са го направили всеобщо достояние.

Такъв Божи угодник е св. Григорий Палама, на когото е посве­тена днешната, втора неделя на Великия пост. Св. Григорий е ро­ден през 1296 г. и има знатен произход. Получил много добро об­разование, в 1313 г. той отива в Света Гора и приема монашество. В това време исихазмът, зародил се още в ранната Църква, вече е добил широко разпространение. Думата „исихия” е гръцка и озна­чава покой, тишина. Целта на тази духовна практика е да надмог­нем страстите и да постигнем вътрешно спокойствие и вглъбеност (исихия) като предпоставка за съзерцаване на Бога. Особено значение имат мълчаливия размисъл и непрекъснатото повтаряне на Иисусовата молитва: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния”. Важно е положението на тялото по вре­ме на молитва – брадичката е опряна в гърдите, дишането е бав­но и равномерно, а погледът е насочен в областта на слънчевия сплит. Исихастите обаче не изпадат в техницизъм. Този метод на вглъбяване и моление е само средство и подготовка за по-ната­тъшно извисяване. Целта е да се достигне до съзерцание на бо­жествената, несътворената светлина (тази светлина, която Хрис­тос е излъчвал при преображението Си) и до сливане с Бога.

Срещу тази духовна традиция се обявява калабриецът Варлаам, високообразован мислител и писател. Той твърди, че телесното по никакъв начин не би могло да спомогне за възвисяването на духа към Бога. Постепенно спорът се развива и стига до въпроса за богопознанието и постижимостта на общение и еди­нение с Бога.

Св. Григорий отговаря на Варлаам в своя труд „Триади в защита на светите исихасти”. Той твърди, че Бог може да бъде познат и непосредствено, макар че според апофатическото богос­ловие (според отрицателния метод) Бог стои над всяко познание. Св. Григорий признава, че тук има парадокс и го обяснява по след­ния начин. В известен смисъл можем да постигаме общение с божествената природа, а в друг смисъл тя е недостъпна. Бог е недостижим в същността Си, учи св. Григорий, но не и в Своите енергии. Ние не можем да познаем Бога в най-съкровеното Му битие, нито да участваме в Него, но можем да участваме в Него­вите енергии, в дейността Му, насочена към нас, т. е. в Неговата благодат.

Учението на св. Григорий е било разгледано на няколко събора. За известно време той дори е бил в немилост, осъден и отлъчен. През 1344 г. тази присъда е преразгледана, той е помилван и наз­начен за епископ на гр. Солун. След седем години, в 1351 г., в Константинопол е свикан нов събор, който отхвърля всички об­винения срещу светителя и изработва документ, в който са изло­жени основните му възгледи.

Св. Григорий умира през 1359 г., а в 1368 г. е канонизиран. Св. Григорий Палама успява да даде точен богословски изказ на богатия мистичен опит на друг голям мислител и светец – св. Симеон Нови Богослов, живял през Х-ХI век. Освен това той включва исихазма в цялостното православно богословие, докато неговият противник Варлаам е по-близо да някои западни богос­лови и в края на полемиката помежду им се изявява като откро­вен римокатолик.

Особено ценен и актуален в духовното наследство на св. Гри­горий е възгледът му, че Бог може да бъде познат чрез опита. И което е особено важно: този опит не е запазен само за мистици­те. Напротив — всички християни (следователно и ние!) могат да участват в Божия живот – чрез молитвата, чрез богослужени­ето и чрез светите тайнства. И именно това участие е истинско­то познание на Бога. „Бог – пише св. Григорий – се явява чрез Своите проявления и чрез енергиите Си на съзиданието и провидението. С една дума, трябва да се стремим към Бога, в Когото можем да участваме по един или друг начин. И участвайки по подходящ за Него начин, както и според степента на участието, всеки от нас би могъл да получи битие, живот и единение с Бога (Триади 3:2:24).