Автор: о. Харалампос Пападопулос

Не, като християнин не мога да приема, че Бог и Света Богородица искат хората да умират, да  загиват по магистралите, да се избиват във войните и да страдат в онкологичните отделения.

Бог, Който Христос ни откри, не е маниакален кръвожаден убиец, който обича смъртта и се радва на човешките  ридания, сълзи и мъка. Бог не създава смърт, не предизвиква произшествия, не иска смъртта на хората. Той избира да умре вместо нас. Неговият Кръст винаги ще остане съблазън за абсурдността на човешката история, както и убедително доказателство, че Той никога не е искал нашата смъртта, а умря вместо нас.

„Богът на християните е от най-странните, по нищо не прилича на човешките идеи за Бога и този нечуван характер определя духовния живот… На Кръста Бог взема страната на човеците спрямо собствената Си божественост, Той Самият умира, за да живее човекът”.

Бог на Христос, на Евангелията, не предизвиква зло и след това да стои пред почернени хора, които с разкъсани и опустошени сърца оплакват загубата на своите любими лица. Той не стои срещу болката им, а е заедно с тях, до тях, в тях като Страдащ Раб.

Този свят не е светът, който Бог поиска, а светът, който човешката свобода обезобрази и изопачи в безкрайна нощ на смъртта.

Бог в този свят страда. Страда под ударите на нашата свобода, която Го наклевети, предаде, осъди, разпна, уби.

Христос се разпва повторно всеки път, когато нашите погрешни избори, поведения и пагубни похоти формират обществото на смъртта.

Не. Напротив, Той ги преобразява в Пасха, в преход към Неговата вечност. Той ни подкрепя, не ни осъжда. Мълчанието на Бога са Неговите сълзи. Мястото на Бога спрямо една майка, която оплаква своето дете, не е пред нея, а до нея и заедно с нея. Защото, както се казва в Светото Писание, Бог никога не иска смъртта и злото.

Източниците на злото са следните: естественото зло, злото, което причиняваме на другите, злото, което другите ни причиняват, злото, което ни си причиняваме на себе си, и дяволът. Бог няма никаква връзка със злото, а само с красотата, която, в крайна сметка, както казва и Достоевски, ще спаси света.

Бог не създава злото, а там, където го намери, го преобразява – смъртта в Пасха и Възкресение.

Бог взема нашите страсти, грешки и провали и ги преобразява в благословения. Там, където една безотговорна и несправедлива постъпка сее смърт, Бог отговаря с Възкресението.

превод: Константин Константинов

Реклама