Автор: прот. Александър Лашков

Целият християнски свят живее в радостно очакване – наближава святата нощ на Христовото Рождество. Някога, преди хилядолетия, изпадналото в безверие и нравствена безпътица човечество също е живяло с предчувствието за идването на Спасител, Който да го изведе от мрака на пороците и моралния упадък. Ето какво пише 400 години преди раждането на Христа великият древногръцки философ Платон: „На земята може да настъпи ред само ако някой необикновен, божествен случай го въдвори между хората. Само Бог, скрит под образа на човек, ще ни разясни нашите отношения към Него и нашите взаимни обноски един към друг”.

Не са ли удивителни тези думи, наистина? Те сякаш са казани точно за Христос и за Неговата мисия на земята, за смисъла и значението на боговъплъщението. И за да ни припомни защо е дошъл между нас Божият Син, св. Църква е наредила в навечерието на това велико събитие да се чете Иисусовата притча за голямата вечеря (Лука 14:16-24).

В тази притча се разказва за един богат и благороден човек, който приготвил разкошна вечеря и поканил много гости. В уречения час той пратил слугата си да съобщи на поканените, че всичко е готово и трапезата ги очаква. Ала те, намирайки си различни извинения, отказали да дойдат. Тогава стопанинът се разсърдил и наредил на слугата си да обиколи стъгдите и улиците на града и да покани на гощавката бедните, болните и слепите. Те дошли, но тъй като имало още място, стопанинът рекъл на слугата си: „Излез по друмищата и плетища и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. Защото казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани”.

Смисълът на притчата е следният. Стопанинът, който дава голямата вечеря, е Сам Бог. Слугата е Господ Иисус Христос. Поканените, званите, са еврейските първенци и целият еврейски народ (който в мнозинството си е отхвърлил благовестието). Бедните, слепите и хромите са митарите и грешниците, а тези, събрани по пътища и плетища, са езическите народи (сред които проповедта на апостолите е имала огромен успех).

Всеки от предварително поканените изтъкнал различни причини, за да не отиде на вечерята. Ала извиненията им били неоснователни и дори смешни, тъй като гощавката се давала в удобно за всички вечерно време.

В притчата Иисус изтъква ясно и недвусмислено, че поканените са счели вечерята за неудобна и несъвместима с начина им на живот и затова са отказали да присъстват на нея. А разкошната Божия трапеза е Христовото учение, благата евангелска вест, която е единствената истинска храна за душите на всички.

Къщата на добрия Господар и сега се къпе в светлина и богатата трапеза ни очаква, защото Бог е поканил всички нас. Ще отхвърлим ли поканата Господня, улисани в работа и отдадени на празни развлечения, или ще отидем в храма, за да нахраним душите си с красивата божествена служба, с ангелското пеене, с благото евангелско слово и небесния хляб?

Идва Рождество Христово! Светлина и празничност изпълват храмовете и сърцата ни. Божественият Младенец слиза на земята, за да ни призове в небесното Си царство. Нека Го срещнем с дела на милосърдие и обич и да направим всичко, което е по силите ни, за да бъдем сред избраните на Неговата празнична вечеря.

https://alashkov.wordpress.com/%d0%bf%d1%8a%d1%82%d1%8f%d1%82-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b0/%d0%bf%d1%8a%d1%82%d1%8f%d1%82-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b0-1/#ph1eee

Реклами