Автор: архим. Максим Кирицис

Някога един учител говорил  на учениците си за делфина и казал:

– Деца, делфинът е много голям, но да знаете, че не е опасен за хората, има малка уста и не яде хора.

Едно дете вдигнало ръка и казало:

– Господине, ние четем в Стария Завет, че пророк Йона влязъл в стомаха на кит. Откъде е влязъл? След като не яде хора.

Учителят казал:

– Остави  ги тези неща, това са еврейски приказки!

– Ама след като го пише в Стария Завет!

Учителят иронизирал детето. Накрая то, оплаквайки се, казало:

– Добре, когато умра, ще отида в Рая и ще попитам пророк Йона – влезе ли в кита? И откъде влезе?

Учителят казал:

– И откъде знаеш, бре, че Йона е влязъл в Рая? Може да е отишъл в ада!

– В този случай – казало детето – ти ще го попиташ!

***

Един човек отишъл при ап. Петър и поискал от него да влезе в Рая. Апостолът му казал:

– За да влезеш в Рая, трябва да покажеш дела!

– Какви дела?

– Какво добро си правил в живота си?

– Е, дадох милостиня един път.

Св. ап. Петър му казал:

– Трябва да събереш 1000 точки, за да влезеш в Рая. За това получаваш 50 точки.

– Какво друго направи?

– Посетих затворници веднъж.

– Още 50 точки.

Той обаче нямал нещо друго, което да покаже и казал на апостола:

– Колкото и да търся, не намирам, за да достигна 1000 точки. Зная, че съм грешен, нямам възможност да стигна 1000 точки, за да вляза в Рая. Обръщам се към Господа и казвам- Господи, немощен съм, нищо не мога да направя, каквото можах го направих, ако искаш, спаси ме!

В този момент св. ап. Петър казал:

– 900 точки!

Така веднага станали 1000 точки и той влязъл в Рая.

***

Веднъж един кандидат за монах отишъл в един манастир, влязъл вътре и видял  някои монаси, които не си говорили, а се разбирали с жестове.  Продължил напред, но никой не говорил. Стигнал до игумена, който го попитал:

– Какво искаш, детето ми?

– Искам да стана калугер!

– Виж, този манастир е много строг. Тук не говорим, само след 5 години казваме три думи – дотогава нито една дума. Ако можеш, остани, ако не можеш, отсега си тръгвай.

– Ще остана, ще опитам.

Той се мъчил да не говори, минали 5 години, игуменът го извикал и му казал:

– Как е?

Имал право да каже три думи и той казал:

– Легло много твърдо!

– Добре, след като издържа пет години, означава, че можеш да останеш.

Минали още пет години. Игуменът отново го извикал:

– Как вървиш?

– Ядене много лошо!

– Добре! След като издържа, продължи!

Минали още пет години, игуменът го извикал и го попитал:

– Какво правиш?

– Какво правя чао! – казал той.

А игуменът му казал:

– Подозирах, че ще си тръгнеш! 15 години тук само мърмориш!

превод: Константин Константинов

 

Реклама