Автор: архим. Павел Пападопулос

Ролята на духовника не е да определя правата и задълженията на съпрузите. Когато съпрузите се нуждаят от „арбитър”, тогава не са едно, а още са две отделни лица.

Когато бракът се превърне във въпрос на права и задължения, тогава е загубил всеки смисъл. Ако отивам при духовника, за да ме оправдае или да разпределя съпружеските „задължения”, това означава, че не съществува съпружество, тоест между съпрузите няма прошка, взаимно проникване и любов.

Проблемът не се решава чрез „арбитър-духовник”. Проблемът се решава, когато съпрузите видят брака като път към обожението. Когато разглеждат брака като път към себеоправдание, тогава духовникът не може да предложи  нищо съществено.

Не се опитвайте да правите от духовника съучастник в това състояние. Ролята на духовника е да посъветва, а не да законодателства. Ролята на духовника е да ви доведе до Христос, а не да ви оправдае. Нека не принизяваме ролята на духовния отец. Ролята на духовника не е да разпределя домашните работи или разходите, които всеки има право да направи, или кои постинги са „позволени” във facebook и кои не. Съпрузите трябва да обсъдят тези неща и сами да решат. Ако дори това не могат да обсъдят, тогава. . . какво да каже духовникът?

За да даде плод съветът на духовника, е нужна плодородна почва, т.е. смирение. Ако духовникът има пред себе си хора, които не искат да се смирят, а търсят „магическо решение” без да се „окървави” техният егоизъм, тогава духовникът просто ще бъде ням свидетел в един театър на абсурда.

П. С.

Проблеми и разногласия със сигурност съществуват във всяка връзка. Никоя връзка не е „съвършена”, но разногласията не се преодоляват чрез закони и изпълняване на задължения, а чрез смирението и любовта. Успешна борба!

превод: Константин Константинов

Реклама