Един свещеник отишъл да пазарува в супермаркета. Когато сложил продуктите на касата, чул зад гърба си следното възмущение:

– Я вижте, колко неща е напазарувал попът… Учи хората на бедност, а толкова неща си купи, за да се наплюска! Я го виж какво шкембе има…

Това бил гласът на една 50-годишна жена, която не са задоволила с тези думи, а минала в словесно настъпление:

– Е, напълни ли количката? – казала жената саркастично.

– Да, напълних я – отговорил свещеникът.

– Сигурно за цял месец си напазарувал?

– Не, мила госпожо, мисля за два дена всичко това да го изям.

– Да, гледайки тумбака ти, със сигурност ще го изядеш!

– Вярно сте  забелязали, че моето шкембе ме изобличава. Не мога да не мисля за храна.

– О, и кашкавал, и шунка е взел този „постник”!

– Ами, присъщ ми е и този грях.

– Вярно за вас говорят… А, че и с „Мерцедеси“ се возите!

– По този въпрос си имам проблем… Вече си имам „Мерцедес“, но искам нещо по-сериозно. Мечтая си за „Кадилак“, но всичко отива за храна. Нали трябва да напълня шкембето си…

– Я го виж само, добре, че поне го признаваш! За „Кадилак“ си мечтае той! Сигурно и без пиячка не можеш?

– Права сте, не мога да живея без алкохол. Сега ще си сваля расото и ще отида за бира, никой да не ме забележи.

– Да… И виж го само, дори срам няма! Вярно е това, което говорят за вас!

– Да, но не съвсем. Ако ме познавахте по-добре, щяхте да говорите още по-лоши неща за мен.

– Ха-ха! И защо изобщо трябва на такива като теб да изповядвам греховете си?

– О, не, не се притеснявайте, не сте длъжни да го правите – спокойно отговорило отчето, слагайки продуктите в торбички.

След това жената спряла да говори. Въпреки че лицето ѝ не се променило, било очевидно, че се е изказала и изпитвала известно доволство. Изведнъж тя почувствала спокойствие. След това свещеникът започнал словесната си атака.

– Е, госпожо, олекна ли ви?

Но жената не отговорила. Наистина, до известна степен ѝ станало по-леко, но се страхувала да го каже на глас. Както по-късно признала жената, тя изненадващо научила нещо непознато до сега: оказало се, че дори и от един поп, който преяжда и кара „Мерцедес“, можеш да получиш утешение!

Но облекчението ѝ било краткотрайно. Когато тази мила госпожа излязла от магазина, тя останала изненадана, когато видяла, че вместо към своя „Мерцедес“ свещеникът се насочил към старата си „Лада“ и вече бил с празни ръце. Отначало тя не разбрала същността на този „трик”, защото отчето излязъл от супермаркета с четири найлонови торби, пълни с продукти. Но когато се обърнала назад, жената видяла четири бездомника радостно да разглеждат съдържанието на торбите, които  държели в ръцете си…

И ето, „утехата” на търсещата  правдата – 50-годишната жена  била стъпкана от неизвестното и почти забравено чувство, което се изкопчило някъде от дълбините на душата ѝ. Жената стояла и гледала щастливите лица на бездомниците. Но в същото време се изпълвала с противоречиви чувства на вина, объркване, радост и самоукорение, които вкупом станали предтеча на покаяние за тази търсеща правдата жена. В този момент жената направила за себе си едно откритие: за разлика от удоволствие от порицанието на  другите, истинската утеха поражда сълзи, покаяние и умиление на сърцето.

…Изминали седем години. Днес енорийският настоятел – отец Виктор и епитропът Валентина Тимофеевна с усмивка си спомнят историята на запознанството си в супермаркета.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: https://vk.com/club80364995

Реклами