„Кажи на църквата“
Мнозина от нас неправилно разбират тези думи. Когато имаме недоразумение с някой брат, ние му говорим на четири очи всичко, което искаме. Обаче, ако той не ни послуша, тогава използваме това място (от Евангелието) „кажи на църквата“ и правим известни прегрешенията на брата и на другите. И даже стигаме до това, че ги публикуваме в списанията и вестниците.

Но Старецът се огорчаваше и не искаше братята (защото ние сме братя в Христа) да разказват и да се позорят един друг. Той винаги говореше, че в който и да е случай, когато брат види нечистота, не трябва да крещи, та да я видят и да узнаят всички. Разумният християнин с всички средства се старае да я покрие, за да не я видят другите. И това не трябва да става до един определен момент, а по-нататък – да се разкрие сквернотата, защото любовта (навярно тя е в душата и душата се ръководи от нея) всичко покрива.

Евангелието говори без ограничения: не казва „няколко пъти“ или „до определен предел“, а казва всичко покрива, всичко търпи… и т.н. Ако някой разкрива, тогава той постъпва не по Божия Дух и Духът не дава своите плодове, защото плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, милосърдие, благост…

Сега относно „кажи на църквата“ ни е нужно да знаем, че Църквата не е целият свят, и ако някой иска правилно да спазва заповедта, трябва да изкаже своя помисъл (понеже мисли, че той е правилен) на духовника си и ако работата е много важна, духовникът нека я представи пред епископа. Така Църквата разбира това място в Евангелието. Ако някой действа по-иначе и го оповестява на целия свят, тогава той не пази заповедта. Заповедта казва: „кажи на църквата“, не казва „кажи на целия свят“, че да чуят масоните, йеховистите, последователите на другите религии, еретиците, безбожниците и т.н., защото по такъв начин им даваме храна за борба с нас.

Из книгата „Избран Съсъд“

Реклами