Автор: архим. Андреас Конанос

Един от показателите за духовно напредване е да се откажем да гоним духовни свръхестествени преживявания.

– Леле, отче, тази икона помръдна! Онази икона замироточи! 

Аз ги питам:

– И какво от това, какво стана с теб след това? Или остана само с едно „Ах!“ и „Леле!”?!

– Отче, да ти кажа нещо възхитително – отидох в Йерусалим, останах като шокирана и след това…

– Е, какво след това? Какво се промени в живота ти?

– Е нищо…

Веднъж ми казаха:

– Ходил съм в Йерусалим 35 пъти и видях един старец.

– Добре и какво постигна, като видя старец?

– Но него не го видяха всички, а мен дори ме и прие!

Браво! И какво от това? Нима това е успех? Това е само нещо външно. Нима при Второто Пришествие Христос ще те попита:

– Колко светци си видяла?

И това е всичко? А ако си ходила в Йерусалим, нима ще те пита дали си обиколила града поне десет пъти, а ти ще отвърнеш:

– Само три.

– Аааа, три е по-малко от десет.

Това ли е духовността, която отглеждаш в себе си? Аз съм виждал и старец Порфирий и старец Паисий и старец Иаков. И понеже ги видях, да не би в живота ми нещо да се промени магически начин? Апостолите са имали Христос до себе си, но Юда нищо не променил в себе си, а го предал. Св. ап. Петър се отрекъл от Христос, Тома проявил неверие, а Господ е бил до тях.

Да казваш къде си ходил, кого познаваш, с кого говориш – това не е достатъчно. Аз познавам хора, които никога не са ходили на Света Гора, понеже са парализирани, познавам и жени, които никога не са ходили в Йерусалим, понеже са бедни и многодетни, но в душата си имат радостта на Възкресението и Божи гроб. Не казвам да не ходим, нека да отидем. Пътувайте на воля! Но ако пътувате и се връщате същите каквито сте тръгнали, това няма да бъде достатъчно. Точно това имам предвид.

Какво ще рече духовно напредване? Помните ли какво казва Христос на св. ап. Петър:

– Върви след Мен (Йоан. 21:19).

Апостол Петър пита какво ще стане с евангелист Йоан, а Господ Му отговаря:

– Тебе какво те интересува, Йоан може да е тук до Второто Пришествие, въпросът е: „ти какво правиш с Мене?“

Каква полза получи от поклонническото пътуване, което направи? Една госпожа се върнала от акатиста към св. Богородица и се скарала с мъжа си жестоко. И синът ѝ казал:

– Гледайте какво става – тя се върна след акатиста и веднага се скара, а преди това отиде на фризьор и си боядиса косата. Какво получи тя от църквата, какво научи, как се промени?

Затова другите не се променят, защото не виждат ние да се променяме. А ние сме добри само на думи. И аз съм същият. Това ми го каза баща ми преди два месеца. Защото постоянно отклонявах позвъняванията му, понеже бях много зает и имах много ангажименти. Той ми каза:

– Чакай, чакай, недей затваря, ще ти кажа нещо набързо. Защо към всички си толкова добър и любезен, а към мене си толкова суров?

Слушалката увисна в ръката ми.

Казах му:

– Имаш право. Прости ми.

Нека да ви кажа причината: когато бях малък, не ми говореше, а сега, като се пенсионира и напълно капитулира, му дойде желанието постоянно да говори. Затова малко се ядосах и му казах, че „цял живот не ми отдаваше значение, сега, като стана на 72 години, искаш да си говорим по телефона“.

Но все пак той имаше право, че пред хората показвам едно, а спрямо него друго. Разбирате ли това? Истинското духовно напредване не е представление за пред публиката, а да показваш истинското си лице. Стани такъв, какъвто трябва да бъдеш, а тогава другият ще го разбере, без да има нужда дори да казваш една дума. Ще те доближи и ще те обикне.

Жената казва на мъжа си, че го обича и че за нея не съществува никой друг, но това не е убедително. Когато това наистина е така, няма нужда да го казваш. От тебе се излъчват вълни на истина, любов и топлина към другите.

източник: amvon.mk

Реклами