Автор: митр. Георги Ходр

Всички Господски празници напомнят някакво събитие: Рождество, Преображение, Възкресение. А в деня на Светия Дух почитаме Неговата личност и то в деня след Петдесетница. Това е тази Ипостас, Която се свързва непосредствено с нас чрез благодатта, като с това се изобразява в нас Христос, така че ние ставаме едно в Христа по пътя ни към Отца.

Божият Дух е бил заедно Отца преди сътворяването на света и е почивал върху Предвечния Син. Чрез Неговото действие Синът се въплъти в девическата утроба. И от Него произлязоха пророческите слова. А когато Господ умря, възкръсна и Се възнесе, изпрати Духа в света. И Той слезе над апостолите, събрали се в горницата след Възкресението, както и над всеки друг ученик. Той е Този, Който е подкрепял мъчениците да свидетелстват и е направил от хората светци и от събранието им – Църква – тоест наследство на Христа.

Чрез Неговата благодатна сила ние получаваме Кръщението и чрез Неговото слизане хлябът и виното се претворяват в Христова плът и кръв. Той ни запечатва чрез светото Миропомазание, за да бъдем само и единствено Христови и ничия друга собственост. И с тази сила Той извършва всички тайнства.

Църквата изпросва Светия Дух в събрание, предвождано от епископа или свещеника. И Духът отговаря на нейната просба заради даденото ѝ обещание от Христос. Понеже когато сме събрани, ние просим в името Христово, а Отец отвръща на Своя Помазаник, Който Се е родил в нас и дава на всекиго от нас харизмата, която Той пожелал и посажда в него нужната му добродетел, избавя го от тлението, което го заплашва и го извисява до безпределна висота.

Ние не можем да се молим иначе, освен ако Светият Дух не слезе върху нас. И затова започваме всяко богослужение с думите: „Царю Небесни Утешителю, Душе на Истината…“. Този Божий Дух, Който е в нас, ни прави част от семейството на Отца и ни дава възможност да наречем Бога: „Отче“ (на разговорен език: „Татко“). И така вярващият става любим син на Отца, тоест той започва да притежава дръзновение пред Него и да се държи като син, който е в дома на своя баща, а не като роб в дома на своя господар.

Също така Духът не ни изоставя, ако сме верни на Иисус: „Той ще пребъдва с вас и във вас“ (Йоан 14: 17). Това е написано за Него в Новия Завет. А в Стария Завет Бог не е казал никога, че Духът е в нас. Всеки кръщаващ се, който е помазан с Миропомазание, е станал Божий дом. Бог прави сърцето на всеки от нас Свое жилище, след като Сърцеведецът Бог-Свети Дух е дарувал Божият мир в нас. Той е наша тишина и покой и Той ни напътства към цялата Истина.

Да, истината дойде в Христа и ни се разкри в своето съвършенство, когато Господ живя сред човечеството и нека никой да не смее да казва нещо повече от това, което е рекъл Христос. На нас ни остава само да спазим словото Му и да имаме послушание към него. Духът е Този, Който ни вдъхновява да се покоряваме на Словото. Светият Дух е Този, за Когото Иисус е казал, че ще ни научи на всичко и ще ни напомня всичко, което Той ни е казал. А с това не е имал предвид, че Духът ще ни разкрие нови истини. Но е искал да каже, че Духът влага думите на Иисуса в сърцето ни, за да бъдат те не просто едно написано на книга учение, а да се изпишат върху скрижалите на сърцето ни, така че всеки от нас да стане Иисусов благовестник. Духът е Този, Който стига до дълбините ти, за да предвкусиш Господнята красота, такава каквато никога преди това не си срещал; тогава се разкрива Иисусовата воля за теб с най-лъчезарен и най-привлекателен за твоята душа образ. Оттук произтича разликата между сухия и живия, светлия човек. Духът е Причината на светлината, която извира от теб.

Духовният ентусиазъм, Христовата всеотдайност, чистота, смелостта да се говори истината, свидетелството за Господа със слово или кръв, това са все неща, които са дарувани от Духа. Всяка една склонност към добро в човешката душа, всяко едно истинно покаяние, всяко едно решително движение за обновление на нашия живот, всяко едно въстание против леността и малодушието в Църквата е дело на Духа.

Горко ми, ако не се вслушвам във вдъхновението на Духа и не пазя послушание към Него. Горко ми, ако изсъхна и не стана огън, с който се разпалва вселената.

Из книгата „Венец на новата църковна година“, поредица „Духът и невестата“, митр. Георги Ходр, 2007г.

превод от арабски: Виктор Дора.    

Реклама