Въображаемата фарисейска картина-образ

Автор: Йоан Корнаракис

продължение от „Евангелски места за въображаемия духовен живот“

Психологията, която изследва несъзнателната част на психиката, локализира като подбуда на всяко съпротива срещу себепознанието страха. Страхът от реалната картина на Аз-а.  По характерен начин известният психиатър и психолог Юнг твърди, че повечето хора се страхуват да опитат да навлязат в тяхната най-дълбока психика да би не отвътре да изскочи някое чудовище, някой дракон, който ще ги ужаси или разочарова.

Те смятат, че ще се окажат изправени пред проблеми и екзистенциални безизходици, които ще ги разбият. Затова предпочитат да не се занимават с проблема кои са, коя е реалната картина на тяхното аз. Чувстват се по-удобно и спокойно, ако доверят на собственото си въображение създаването на картината на тяхното аз, която отговаря на тяхното приемане в обществото. Предпочитат да си въобразяват своята картина, отколкото да се подвизават и да се трудят да я украсят с цената на усилия. С болезнени промени или с борби без резултат.

Така и човекът, слушателят на Божието слово, който се огледал в проповедта, която е чул, разбрал е своите недостатъци и пропуски, веднага щом се отдалечил от огледалото, забравил кой е. Той подтиснал в забвението на несъзнателната част на своята психика картина за себе си, отхвърлил я и – както си мислел –  се освободил от потискащите екзистенциални размисли за това коя е неговата реална картина-образ. Той постъпил както смятал. Но реалността не може да бъде отхвърлена толкова лесно. Един основен психологически закон предупреждава всеки заинтересован, че „Всяко нещо, което бива подтиснато, отмъщава”! Така св. Иаков, брат Господен, действително казва истината. Слушателят на Божието слово, ако не е негов изпълнител, мами себе си. Тази непоследователност препраща човека към психодинамичните закони на комплекса. Затова загубата на паметта за неговото аз, след оглеждането на неговата картина, което отхвърлил, е начатък на една комплексирана реакция. Той остава един въображаем християнин, с всички последици на самоизмамата на неговата невротична логика.

4. Въображаемата фарисейска картина-образ

Фарисеят е всеизвестен религиозен тип. Господ, Който познава  съвършено типа фарисейското благочестие, заклеймил (Мат. 23:13) личността и поведението на фарисея. Със сурови, но истинни слова Той показал това лицемерно благочестие, празнотата на  фарисейския дух и неговото вироглаво поведение, което свидетелства за разпада на фарисейската персоналност за противоречиви функции и поведения.

Фарисеят говори, но не върши. Поучава и увещава, но сам той не изпълнява това, на което поучава другите. Това, което го интересува, е старанието да убеди  чрез неговата външна картина, че неговото благочестие е автентично. Той се интересува от това „да го видят човеците”. Да изглежда външно автентичен религиозен човек. Неговото обличане, изражение, тон на поучителното му слово, мъдрост имат за цел  да го покажат такъв, какъвто уж е – учител на Моисеевото благочестие и богослужение.

В себе си обаче фарисеят остава не просто духовно необработен, а пълен с лицемерие и беззаконие. Знак за лицемерието и беззаконието на фарисея е фактът, че докато „изпояжда домовете на вдовиците”, в същото време отделя много време за дълги и словоохотливи молитви. Неговото мислене и логика са свидетелства за неговата порочност. Той твърди, че дава една десета от своите приходи на бедните, но това засяга една минимална част от тези приходи, след като тази сума идва от продажбата на евтини тревисти растения, каквито са гьозумът, копърът и кимионът. В същия момент пренебрегва и нехае за „най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра;”.

От друга страна, в притчата за митаря и фарисея последният издига себе си над всички хора на земята, „че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: Благодари на Бога, че не е грабител. Не заграбва чужди блага, например домовете на вдовиците. Не е неправеден и не онеправдава никого и има съвършена душевна чистота, след като не е прелюбодеец. Също така неговият религиозен живот е съвършен и отговаря на изискванията на Моисеевия закон. Пости два пъти в седмицата и се моли често в Храма.

Картината на фарисея, която се описва от истинното слово на Христос, както в текста  от Евангелието от Матей, така и в този на ев. Лука, отговаря напълно на патологията на картината на невротичния човек (Мат. 23 глава; Лука 18:11). С други думи на невротичния комплекс!

Фарисеят имал проблем в своята връзка с истината. Неговата цялостна картина се определя в рамката между истината и лъжата. Той се отчуждил от най-висшата оценъчна величина на йерархията на ценностите – истината и на нейно място поставил лъжата за показател на живота. Обръщането на тези оценъчни величини е характерен и основен елемент на невротичния комплекс. Това съотношение показва най-дълбокия екзистенциален елемент на въображаемия християнин, който е именно невротичната структура на неговото въображаемо християнско съзнание. Той лицемерно се представя за християнин, понеже живее в Църквата, „но не върши” истината на Църквата, а неговата лична воля, която обслужва неговото комфортно духовно поведение. „Инструментът” на неговото въображение е неговата стабилна „утеха” за това, което не е – истинен и автентичен християнин.

Следва „Светоотечески места за въображаемия духовен живот“

превод: Константин Константинов