Победените, които ухаят на надежда

Автор: о. Харалампос Пападопулос

Един светогорец казва: „Когато дяволът хвърля камъни по теб, ти ги вземи и построй църква”, а Динос Християнопулос от своя страна казва: „Построих моя рай с материали от моя ад. . .”

Ще дойде ден, в който ще откриеш, че предателят е спял в твоите обятия.

Ще дойде ден, в който ще почувстваш, че те използваха и изиграха в твоите най-невинни и чисти мечти; че те употребиха, за да стъпят на нозете си, и веднага щом стъпиха, те изритаха по най-отвратителния начин.

Ще дойде ден, в който хубаво ще разбереш, че си бил тяхна нужда, а не тяхна любов.

Самотата тогава ще вършее, скръбта ще напредва свирепо към твоя бряг. Осиротялост ще обвие твоята снага, а очите ти ще заемат морето, за да излеят напоените със сол сълзи. Ти обаче стой. Стой и виж, че камъните, които хвърлиха срещу теб, могат да съградят нови пътеки; че в ада, който ти подариха, можеш да построиш нови райски градини.

Нищо не е свършило, всичко сега започва. Никога едно поражение не е краят. Може да означава по-възвишено начало. Новото винаги те очаква доколкото настоятелно бродиш в земята на мечтите.  . .

Бог обича победените, които ухаят на надежда. . .

от личния блог на о. Харалампос Пападопулос, превод: Константин Константинов