Автор: Йоан Корнаракис
Авел – жертва на въображаемия образ на Каин (Бит. 4:3-16)
Децата на Адам и Ева имали религиозно възпитание. Когато станали големи, принесли сами, всеки отделно, жертва на Бога.
Един ден, както винаги, двамата братя принесли обичайната жертва на Бога, както били научени от своите родители. Но в този ден станало нещо трагично. След принасянето на жертвата Каин, първородният син, убил брат си Авел. Защо? Защото Бог приел благосклонно жертвата на Авел, а в същия момент отвърнал лицето Си от жертвата на Каин.
Каин, като първороден, навярно имал някакво или някакви първенства в семейството. Бихме казали някои първенства, предтечи на Моисеевия закон, който бил установен много по-късно. Във всеки случай мисленето и психологията му били мислене и психология на „първи”! И навярно до онзи трагичен за семейството на Адам момент никой не поставял под съмнение това негово първенство. Каин гледал на Авел с това мислене и психология. Навярно никога не би могъл да повярва, че някой в даден момент ще дръзне да постави под съмнение или да засегне неговото първенство.
Но ето, че всичко станало внезапно. Станало нещо, което Каин никога не би могъл да си представи; брат му да се издигне над неговото първенство. Бог погледнал благосклонно на жертвата на Авел, тъй като той я принесъл с благоговение и въобще в съгласие с боголюбивите правила на епохата. Напротив, Каин не спазил тези правила и свещенолепни нрави, както трябвало. Следователно Бог не проявил пристрастие. Просто показал на Каин какво бил длъжен да прави, както брат му Авел сторил. Но Каин се ядосал; раздразнил се. Почувствал в себе си дълбоко унижение и срам. Авел да е по-добър е от него? С какво лице ще излезе в обществото? Как може да живее, след като е жив брат му, който винаги ще бъде критерий и доказателство за неодобрението му от Бога?
В Каин се появили мисли за малоценност в личен и социален аспект и той взел решение за постъпката; Авел трябвало да умре, за да изчезне от земята живото доказателство за неговото унизено достойнство. Демоничният ген на думите„и ще бъдете като богове” не познава никакво уважение към семейните отношения.
Следователно инструментът, който въоръжил братовата ръка на Каин, бил раздутата въображаема картина-образ на неговото първенство. Мястото на Каин в семейството, като първородно чедо, поддържало в него чувството за превъзходство над брат му Авел, но издигането на Авел от страна на Бога над неговия образ направило непоносимото братовото му присъствие в семейството. Той не можел да живее повече заедно с почетения от Бога негов брат в семейството, унизен пред собствения му превъзходен образ-картина. Затова Авел трябвало да умре. И той умрял от братовата ръка!
Вавилонската кула като опит за въображаемо издигане на старозаветната личност
В 11 глава , стихове 1-9 на книга Битие от Стария Завет е запазен един особено забележителен опит на човека да издигне своя образ до небето.
Повод за едно такова издигане човекът взел в един исторически момент, в който успял да разработи строителни материали и да построи здание, насочено вертикално към небето. „Хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола – вместо вар.
И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя”.
Славолюбивата цел на тези хора била да върхът на кулата да стигне „до небето”. С това издигане щели да придобият име, което щяло издигнало и тях самите до небесните висини. Тези хора били завоеватели на небето! Техният ум бил обзет от гордост.
Понятието за тази превъзходна картина на тяхното име и личност се усилва и от неодобрението от Бога спрямо плановете на тези строители на небесната кула с Неговото пряко решение и действие срещу тях. „И рече Господ. . . нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго”. Бог осуетил сътрудничеството и комуникацията между строителите на кулата, като направилтака единият да не може да чува и да разбира другия. Това неразбирателство довело до объркване и неспособност за комуникация между строителите на кулата и така те изоставили своите замисли. Нито градът, нито кулата можели вече да се построят. Цялото състояние на това объркване, което Бог предизвикал, било наречено смесване на езици (Вавилон). Оттогава изразът „Вавилонска кула” останал нарицателен и изразява всяка ситуация, в която няма възможност за разбирателство и комуникация.
Очевидно откриването на способността на хората от епохата на Стария Завет да приготвят строителен материал предизвикал техният ум да зачене въображаемия образ-картина на стигащата до небето кула. Но същевременно и чувството за тяхното достойнство и славолюбие да придобият славно име. Тяхното име да се прочуе до небето.
Адамовият ген на демоничната себетеизъм подтикнал и строителите на Вавилонската кула към въображаемото създаване на едно колосално дело, като картина на тяхното лично превъзходство и всемогъщество. Те намислили да станат равни на Бога! Но истинският Бог провалил техните замисли и дела. Разбил най-вече самохвалната картина на тяхното име. Тяхната въображаема великолепна картина. Той разбил тяхната реалност и показал тяхното нищожно себесъзнание (Разбиването на славните завоеватели на небето, на Вавилонската кула, било предизвестие за окончателната зла участ на всички горди хора в тяхното тщеславно безумие да се изкачат на пиедестала на атеизма. Пророк Исаия прозрял окончателното унизяване на тези, които преследват себетеизма, което ще стане на последния Божий съд. „Защото иде денят на Господа Саваота против всичко горделиво и високомерно и против всичко превъзнесено, – и то ще бъде унизено” (Исаия 2:11)
Навуходоносор и неговият златен образ
Вавилонският цар чрез постоянните войни, които водил, успял да подчини множество силни народи и да стигне до върха на една величествена слава.
Той решил да отбележи тази слава с царски празненства и тържества, крайно славолюбиви, на които ще обяви неговите световни- за негова епоха – величие, мощ и непобедимо господство. Но кой бил централното знак и символ на неговата световна власт? Несъмнено неговият образ, царската му личност!
Той направил златен образ(истукан), стигащ почти до небето, „висок шейсет лакти, широк шест лакти, и постави го на поле Деир”, в областта на столицата, на Вавилон. Наредил да се съберат „ сатрапи, наместници, воеводи, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители, да дойдат на тържественото откриване истукана, който бе поставил цар Навуходоносор. Тогава глашатай високо се провикна: „обажда ви се вам, народи, племена и езици:
щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и симфония, и всякакви свирала, паднете и се поклонете на златния истукан, който постави цар Навуходоносор;
а който не падне и не се поклони, веднага ще бъде хвърлен в горяща огнена пещ“.
Всички трябвало да паднат на земята и да се поклонят на златния образ на вавилонския цар.
Този от присъстващите, който нямало да се поклони на неговия образ, щял да бъде хвърлен в огнена пещ, която била разпалена заедно с издигане на този образ-истукан, готова да накаже поканените от Навуходоносор, които биха проявили нечестиво отношение към него.
Възниква обаче един „горещ” въпрос с появата на пещта и жестокото наказание на поканените, които нямало да се поклонят на образа на вавилонския цар – защо този славолюбив цар не се задоволил с издигането на неговия образ-истукан и с простото присъствие на поканените, а изисквал и поклонение на неговия образ, с жестоко наказание в случай, че някой откаже да се поклони?
Коя била причината за смъртоносния гняв на вавилонския цар? Дали огнената му отмъстителност срещу нечестивци-гости на издигането на неговия образ, издава донякъде неговото съмнение в реално му превъзходство по власт? Да не би огромния ръст на неговия образ и множеството воеводи и управители и най-вече наказанието с огън да имат за цел да засилят неговото вътрешно убеждение, че наистина е всемогъщ и всесилен цар?
С днешните психологически критерии за поведението на Навуходоносор, вавилонският цар наистина преживявал проблема на вътрешното съмнение в действителността на неговото господство и на участта на царството му.
Дори само огненото отмъщение срещу „нечествиците”, както отказът на тримата отроци, показва тревожен страх за бъдещия ход на царството му. Тази огнена съпротива е аналогична – по своята душевна напрегнатост – с тревожното безпокойство от загубата на царството му! Колкото по-интензивно преживява вътрешното заплахата за царството му, толкова по-остра е неговата външна реакция.
Наистина. Вавилонският цар било обзет от силно вътрешно безпокойство за участта на неговото царство. Тази неприятна вест била възвестена на Навуходоносор от пророк Даниил, когато го поканил да му изтълкува един ужасен сън, който имал. Тогава той го известил, че царството му върви към упадък и пълно заличаване от лицето на земята.
Навуходоносор не можел да понесе тази вест и избрал ритуала по откриването на неговия царски образ, за да обяви, че неговата царска власт е всемогъща и неизменна. В този етап на огнена съпротива към тези, които биха се осмелили да презрат неговия образ, Навуходоносор реагирал чрез комплекса на идеалния, на въображаемия образ. Той се възпротивил, както би се възпротивил или се противи всеки човек, който се намира в положение, където отхвърлят- в неговите междуличностни и социални отношения – неговото лично достойнство и чест. Той избягва в пространството на своето въображение, за да изцели раната от един такъв отказ или обида. Но нека оставим да ни каже повече по този въпрос американския психиатър Карен Хорней, тъй като нейната съответна теория интересува и нас, християните.
превод: Константин Константинов