Автор: о. Харалампос Пападопулос

Знаеш ли защо се страхуваме толкова много от греха? За съжаление, не защото ще загубим Бога – кой го е грижа за това? – а защото, ще загубим нашата репутация и имидж; ще загубим усещането, че ние държим ключа на рая; че ние контролираме нашето спасение. Камо ли пък да приемем дарове от Бога! Ние ще ги постигнем!

Ах, това „его”, как му харесва да контролира! Да определя и  да решава. От какво се страхува ли? От непредвиденото, внезапното, несигурното. В закона чувства сигурност. В свободата трепери. В една връзка егоистът винаги е наострил ухо и гледа странно и ужасено към „навярно” , „да не би”, „и ако стане?”

Ние пренасяме този страх и в наша недоразвита връзка с Бога. Оттук, когато си преобърнал всичко в грехове, и правиш това ясно от страх към живота, знаеш къде да внимаваш и къде не. Знаеш какво точно иска другият. „Ако го направя, го имам”, си мислиш, „Мой е. Държа го. Какво ще ми каже? След като всичко направих!”.

Но ето, че за Бога нещата не са така. Бог е труден „Възлюбен”. Не се дава със съглашения и договори, а само с любов и обич. Не можеш да Го контролираш, обвържеш или ограничиш.

Това обаче е трудно за „Егото”.

„И какво е любовта?”, пита законникът Христос. Кой е моят ближен? Законникът знаел, ни казва евангелистът, но искал да превърне в думи страха от  отговорността и във въпрос оправданието да не обича. Същото правим и ние, когато постоянно питаме и изнамираме оправдания, за да не направим нищо накрая.

Разбира се, сега някои хора ще кажат: „Ама Бог не е ли дал заповеди?”

Да, категорично. Само дето Божиите заповеди не са патерици за нарцистични характери, нито са дадени, за да се почувстваме силни и мощни. Много повече оправдани, достойни, способни и ужасно превъзходни хора.

И фарисеинът някак така се чувствал и всичко вършил добре, но бил отхвърлен от Небето. Друг си тръгнал оправдан. И разбойникът нищо не изпълнил, но имали съзнание и смирение. И блудницата – помниш, тази, която, след като се забавлявали с нея, след това  хвърляли камъни по нея, за да задавят вините си – тя имала сърце, насочено към Христос, което превишава законите.

Божиите заповеди не са законови наредби, а предложения за пълнота на живота. Те са изпълнени с Божията енергия и благодат. Ако искаш да живееш в пълнота, да си изпълнен вътрешно, ги следваш, но не защото някой ти го казва, а защото ти го искаш и си почувствал и преживял, че това е същинския Живот; че Христос е твоят живот!

Прекомерната амартиофобия (гр.“фобия към греха“ – бел.ред.) крие голям егоизъм, толкова голям, че не позволява на нашето величие да претърпи крах. Чрез това стъкмяваме един бог, който никога няма да познаем и така ще спим оправдани и спокойни. Е, няма Бог да ни държи, а ние трябва да Го контролираме с нашите „добродетели”!

превод: Константин Константинов