Макар да бил известен със своята голяма ученост, поради своето смирение авва Арсений (Велики) смятал себе си недостоен да учи другите, и обичал да иска съвет и да получава наставления, отколкото сам да съветва и поучава. Веднъж един от братята на манастира чул, че Арсений иска съвет от един старец, твърде малко образован. Инокът се почудил и казал на Арсений:

– Как ти, който си изучил гръцките и римски науки, искаш наставления от прост и необразован старец?

– Наистина, аз зная гръцките и римски науки – отговорил Арсений, – но не зная още азбуката на онова, що знае той прост и неучен човек. Защото – обяснил той после – смирението е начало на всички добродетели, както азбуката е начало на книжното учение.

Постоянно устремявайки мислите си към Бога и стараейки се да преуспява в духовния живот, Арсений винаги имал в паметта си смъртния час. Той строго изпитвал себе си всекидневно, не е ли съгрешил с дело, слово или мисъл, и често в молитвите си казвал: „Боже, не ме оставяй! Аз не съм направил пред Тебе нищо добро, но по Твоята милост дай ми да сложа начало!”

Не считайки себе си достоен да учи другите, авва Арсений – доколкото било възможно – се стараел да отклони от себе си посетителите. Обаче те извали при него, защото неговата мъдрост и свят живот станали далече известни. На едного, който искал от него наставление, той казал: ”Ако ние истински започнем да търсим Бога, Той Сам ще дойде при нас и ние ще Го видим. И ако с чистия си живот Го задържим, Той ще остане с нас”.

Из Патерика
Реклама