Автор: св. Григорий Богослов

Християните живеят на земята, но са над всичко земно; сред хората, но са над всичко човешко; вързани са, но са свободни; притеснени са, но не са задържани от нищо; нямат нищо в света, но притежават всичко надсветовно; живеят двоен живот и презират единия, а за другия се грижат; чрез умъртвяване са безсмъртни, чрез отричането от творението са съединени с Бога; не познават страстната любов, но горят с божествена безстрастна любов, тяхното наследство е Изворът на светлината…

***

Ако се наричаш християнин и изповядваш Христос за Бог, докажи своята изповед с делата си.

***

Не е лесно човек да намери най-превъзходната добродетел и да ѝ отдаде първенство и преимущество, по подобен начин, както и на многоцветна и благоуханна ливада не може да избере веднага най-прекрасното и най-благоуханното цвете, когато ту едно, ту друго привлича към себе си обонянието и погледа и го кара да откъсне първо него (…) Всяка от тези добродетели е отделен път към спасението и несъмнено довежда до някое от вечните и блажени жилища. Защото, както са различни видовете живот, така и у Бога има много жилища (Иоан. 14:2), и те се разпределят и определят всекиму според достойнството му. Затова нека един извършва една добродетел, друг – друга, трети – много, а някой, ако е възможно – и всички, нека само всеки да върви, без да спира, да се стреми напред и да следва неотклонно стъпките на добрия водач, който насочва право пътеката му и по тесния път, през тясната врата (вж.: Мат. 7:14), го извежда на простора на небесното блаженство.

***

Но щом като, съгласно учението на Павел и на Самия Христос, трябва да считаме за първа и най-важна заповед любовта, като съкратен израз на закона и пророците (вж.: Мат. 22:37-40; 1 Кор. 13:13), то считам, че най-превъзходната част от нея трябва да представлява любовта към бедните, жалостта и състраданието към тези, които са от един род с нас. Защото никое служение не е угодно на Бога така, както Му е угодно милосърдието (защото то е най-сродно на Бога, пред Когото вървят милост и истина (Пс. 88:15) и на Когото преди съда трябва да поднасяме в дар милост (Иак. 2:13), и праведният Въздаятел, Който е поставил милостта на теглилки и везни (вж.: Ис. 28:17), не награждава за нищо друго така със Своето човеколюбие, както за човеколюбието. И така, съгласно заповедта, която повелява да се радваме с радващите се и да плачем с плачещите (вж.: Рим. 12:15), трябва да отваряме утробата на милосърдието за всички бедни и страдащи по каквато и да било причина; като човеци, трябва да принасяме на човеците дан благотворителност, независимо каква нужда ги кара да търсят помощ – вдовство или сирачество, изгонване от родината или жестокост на владетели, наглост на началници или безчовечност на данъчни служители, убийствена ръка на разбойници, или алчност на крадци, описване на имущество или корабокрушение. Защото всички те имат еднакво право на съжаление и ни гледат в ръцете така, както ние гледаме в Божиите ръце, когато просим нещо.

Из „Слова“

Реклама