Автор: митр. Антоний Сурожки

Не служим всеки ден и затова подминаваме имената на светци и учението на светци, от което бихме могли да научим толкова много, но за което рядко някой си спомня. Така вчера се празнуваше паметта на основоположника на монашеския подвиг в египетската пустиня свети Антоний Велики, в чиято памет и чест са кръстени всички, които впоследствие са носили това име, включително и основоположника на руското монашество Антоний Печорски.

Искам да обърна вашето вниманието върху само едно събитие от неговия живот. Той отишъл в пустинята, пръв от всички подвижници, за да се бори със злото, което съществувало в неговото сърце. Той не бягал от света: той се отдалечил в пустинята за единоборство, за да се пребори лице в лице със злото – по-комплексно, по-страшно и по-разрушително от злото, което ни обкръжава в света.

И така в един период на страшна, разрушителна буря го нападнали изкушения от всякакъв вид; той се борил отчаяно, борил се със всички свои сили и накрая тези сили се изчерпили в него, не само душевните, но и телесните. Той легнал на голата земя, като чувствал, че повече не може да се бори. И в този момент пред него застанал Спасителят Христос и цялата тъмнина се осветила от Неговото присъствие, целият ужас изчезнал. Тогава Антоний, без сили дори да се изправи пред Него и да Му се поклони, възкликнал: Господи! Къде беше, когато аз бях в такава страшна борба? Нима Ти не можеше да ми помогнеш?.. А Спасителят му отговорил: Аз невидимо стоях до теб, готов да ти помогна веднага, ако твоята вяра се бе поколебала..

Тези думи на Спасителя се отнасят за всекиго от нас, всички ние сме изправени пред лицето или сме подвластни на някаква вътрешна борба: борба с тъмнината, борба със злото, борба със страха, с недоуменията, с всичко, което се съдържа в нашата паднала човешка природа. И всеки от нас постоянно се моли: Господи, ела! Господи, снеми от мен това бреме! Господи, освободи ме!..

Толкова често чувам оплаквания, че сякаш Господ не се отзовава на този вик; а всъщност Господ стои до нас, гледайки с радост, когато ние мъжествено, с вяра, с вярност в сърцето се борим в Негово Име, като воини, които се борят за своя цар, воюват за него, дори ако трябва в тази борба да бъдат ранени, осакатени или убити.

И това е нашето човешко призвание: ако сме Христови, то ние сме изпратени от Христа в този свят, за да се борим и побеждаваме с Неговото име и в Неговото име. Да си спомняме това всеки път, когато се окажем подвластни на изкушения, когато в нас се надига болка, злоба, страх, ненавист и всяка страст: дадено ни е да се борим, именно ни е дадено: нашата чест, нашата слава, които Бог ни поверява – на нас немощните, нищожните – за борбата със злото в света. И тази борба започва не навън, не в противоборство срещу нашите близки или далечни хора, а започва вътре в нас, в победата над себе си, с това, да преодолеем всичко, да станем господари на своята душа, да владеем над душата, и над тялото, и над ума, и над сърцето, и над волята, и над живота си – и да предадем всичко в Божиите ръце, с това, да Му служим от все сърце, с цялата си душа, с цялата си сила, с целия си ум, с всичко, което сме и което имаме. Амин.

18 януари 1981 г.

източник: mitras.ru, превод: Мартин Димитров

Реклами