„И яви се на небето голяма поличба – жена,облечена в слънце; на нозете й месечината, а на главата й венец от дванайсет звезди“ (Откр. 12:1)

Има една вътрешна светлина, която извира от най-възвишената същност на душата. Тя озарява лицето и особено погледа на човека и го прави приятен и мил. С годините грехът слага своя отпечатък и тази светлина притихва, а някъде угасва. Но има и хора, които запазват в една или друга степен това духовно озарение до старост. Те са водили непрекъсната борба с мрака на греха. „Върхове бележат светиите и затова на иконите се изобразяват с ореол на дух, светлина, на святост“, пише монахиня Валентина Друмева в своите есета. Над всички светии Църквата поставя Светата Дева. „Каква ли вътрешна светлина е притежавала Тя, за да отреди Божият промисъл чрез Нея да се въплъти Богочовека  Христос!“, удивлява се монахиня Валентина. Затова и за Нея – земната Майка на Спасителя и небесната Майка на целия човешки род са съчинени най-красивите поетични химни. В тях Тя е наричана: „неувяхващ цвят“, „по-светла от слънчевите лъчи“, „по-честна от Херувимите и по-славна от Серафимите“.

Четейки дванайста глава на Откровението на св. ап. И ев. Йоан Богослов, още в първите стихове той ни представя образа на Божията майка, „облечена в слънце“. Нейният образ е многопластов – от една страна, защото е родила нетленно Бог Слово, Тя е предстояща между тварното и нетварното, между създанието и Твореца, между човека и Бога. От друга страна, Тя е първият обожен човек, защото става лично причастна на цялата Света Троица. Тя ражда Бог Син по благоволението на Бога Отца, чрез Светия Дух, затова и Светата Дева има такова място в поклонението, почитанието и богослужението на православните християни. У Богородица се осъществява и изпълнява всичко, което по късно ще преживее Църквата, тя е вместилище на Светия Дух, затова Тя е и първата икона на Светата Троица, както по-късно разглеждаме и Църквата като икона на Светотроичния живот.

Свещеното Предание ни засвидетелства Света Богородица като между земното и небесното. Освен, че Тя е Всецарица, покровителка на човеците, личност, към която се стремят търсещите Бога, Тя е дар от Бога за християните, искащи спасение. Самата Богородица се превръща в проповедник и лице на Божието слово и воля. Според църковното Предание и житието на Божията Майка, когато апостолите хвърлили жребии кой къде да отиде, за да проповядва Евангелието, Пресвета Богородица пожелала да дели с тях трудовете им и казала да хвърлят жребии и за нея. Паднало Й се Иверската земя и Света гора Атонска. Но Ангел Божии Й се явил и Й казал да не напуска за известно време Йерусалим. След няколко години Тя пожелала да посети свети Лазар и отпътувала с кораб за о. Кипър. По пътя се дигнала страшна буря, корабът се отклонил и стигнал до Света гора, където имало езически храм, пълен с идоли. Но щом Светата Дева слязла на сушата, идолите паднали и Тя започнала да проповядва на изплашените жители за своя Син Иисус Христос. Мнозина повярвали и Божията Майка казала: „Това място ще бъде Мой жребий, даден Ми от Моя Син и Бог. Няма да оскъднее Божията милост на това място и аз ще му бъда застъпница.“. Така по Божията воля от езически храм, пълен с идоли, Света Богородица превръща Света гора в свой „жребий“, в духовна крепост на Православието, където мнозина спасяват душите си. Така Света гора се превръща, по застъпничеството на Пресветата Майка, в светло вместилище на Божията благодат и Св. Дух.

Светата Дева е дар от Бога за спасението на грешния човешки род. Чрез нейното раждане земята се изпълва със светлина. Чрез Нея се ражда обещанието, надеждата за спасение. Едва тригодишна, Св. Дева Мария прекрачва прага на Божия дом и „радостта й огрява цялата вселена“. Тогава Тя се свързва с Царството небесно и усърдно започва да служи на Отца. Тя е облечена в светлината на слънцето, когато държи Сина си. Тя самата е светлина, която бди ден и нощ над Божиите чеда, за да ги пази и да им посочва пътя към Господа.

В Акатиста към Света Богородица в 5 кондак се пее: „Мъдреците, като видяха Богопратената звезда, последваха нейните лъчи и като я имаха за светилник, с нея търсиха могъщия Цар, а стигнали при Непостижимия, възрадваха се и му пееха Алилуия!“. В икос 5 пък се пее: „Радвай се Майко на Незалязващата звезда, радвай се зора на тайнствения ден”. Пресвета Богородица ни е представена за пореден път като „държителка“ на светлината, Предстоятелка между земята и небето, държи Слънцето – Своя Син, стъпила над небесното светило – месечината, на която Бог отрежда да „да управлява нощта и да отдели светлината от тъмнината“ (Бит. 1:16,18). Венецът от дванайсетте звезди – Ангелите, на които Богородица е Предводителка, напълно обрисува и завършва Нейния образ. Тя „открива ангелския живот“, се пее още в Акатиста. Светата Дева заема мястото на падналия херувим Луцифер, който е бил засеняващ херувим, затова и в някои Акатисти наричаме Пресвета Богородица „унищожителка на бесовете“, а в Светата Литургия я славим като „по-почитана от Херувимите и по-славна от Серафимите… същинска Богородица, Теб величаем“.

Образът на Божията Майка е необятен и много може да се говори за Нея, но може би най-съкровеното за нас е именно в личността й на Небесна Майка на всички, просещи милост и спасение, затова Й се молим искрено така „Пресветая Богородице, спаси нас!“ и Тя винаги отвръща на молитвите ни с милост, любов и дълготърпение, като най-съвършената Майка на човешкия род.

Този текст е самостоятелна работа по православен катехизис в Православен център за духовно обгрижване на наркозависими „Свети Боян Енравота”, Варна

автори: Даниела и Цанимир, богословска редакция: С.А.

Реклами