Автор: св. Игнатий Брянчанинов

Прекрасно е желанието Ви да бъдете в пълно послушание на опитен ръководител. Но този подвиг не е даден в нашето време. Няма го не само в християнския свят, но дори и в манастирите.. На нашето време е даден друг подвиг, свързан с много трудности и спънки. Трябва да извършим пътуването – не денем, при ясна светлина, но нощем – при бледата светлина на месечината и звездите. На нас са ни дадени като ръководство Свещеното Предание и Свещеното Писание: точно това казват Св. Отци от по-късно време. При ръководство според Писанието е полезен съветът на ближните, и то точно на онези, които се ръководят според делата на Отците. Не си мислете, че нашият век е лишен от мъки и венци на победата: Не! Той е свързан с мъченичеството. Това мъченичество прилича на мъчението на Лот в Содом: душата на праведника се измъчвала при гледането на непрекъснатото и разюздано блудство. И ние се измъчваме, от всички страни сме заобиколени от умове, които са нарушили верността към истината, които са стъпили в блудна връзка с лъжата, които са се заразили с омраза към Писанията, вдъхновени от Бога, които са се въоръжили с хули против тях, с клевети и пъкълен присмех. Нашият подвиг има цена пред Бога: на Неговата теглилка са поставени и нашата немощ, и нашите средства, и нашите обстоятелства, а и самото време.

Един велик старец имал следното видение:

Пред него земният живот на хората се представил като море. Той видял, че на подвижниците от първите времена на монашеството са им дадени огнени крила и те като мълнии се носели над морето на страстите. На подвижниците от последните времена не им били дадени такива крила: те започнали да плачат на морския бряг. Тогава им били дадени някакви крила, но не огнени, а някакви слаби крила: и те полетяли над морето. По пътя си, заради слабостта на крилете, те често се потапяли в морето; с голям труд се издигали над него, отново поемали по пътя си и накрая, след много усилия и неволи, те прелетяли над морето.

Да не се отчайваме! Да не се стремим безразсъдъчно към бляскави подвизи, които надминават нашите сили, да приемаме с благочестие смирения си подвиг, който в голяма степен съответства на нашата немощ и явно ни е даден от Божията ръка. Да завършим този подвиг с вярност към светата Истина – и сред света на безбройната тълпа, която се стреми към широкия и просторен път, следвайки своеволния си рационализъм, да тръгнем към Бога по тясната пътека на послушанието към Църквата и към Светите Отци. Не ходят мнозина по тази пътека? – Защо? Спасителят казва : „Не бой се, малко стадо. Защото волята на вашия Отец е да даде на вас царството“ (Лук. 12:32). „Влезте през тясната врата; защото широки са вратите и широк е пътят, който води към пропаст, и мнозина минават през тях; а тесни са вратите и тесен е пътят, който води към живот, и малцина го намират“ (Мат. 7:13-14).

превод: Мартин Димитров, източник: http://amvon.mk

Реклама