Начинът, по който Бог обича

Автор: митр. Павел Сисанийски

Църквата настоява върху две ключови думи. Как Бог дошъл да общува с човека? Неслитно и неразделно. Тези две наречия са прекрасни реалности,  които откриват цялата красота на Бога.  Какво означава неслитно? – означава, че Бог става Човек без Бог да престава да бъде Бог, както и Човекът не престава да бъде Човек. Бог става Човек, но не поглъща и не унищожава човешката природа, а става Човек, запазвайки напълно свободата на човешката природа. Затова неслитно подчертава свободата, т.е. Бог не иска да ни подчини, не иска да ни съкруши, а иска да продължим да бъдем  такива, каквито ни е създал, т.е. свободни. Той уважава нашата свобода.

Ако неслитно е свободата, неразделно е любовта, защото неразделно означава да бъдеш в постоянно общение с другия, дори когато е друг, дори тогава, когато другият  те отхвърля. В личността на Иисус Христос Бог и Човек са се съединили неслитно и неразделно, със свобода и любов и това е идентичността на всяка истинна връзка и особено на връзката в брака. Ако в брака няма свобода и любов, ако единият не „обяснява” другия, ако единият не уважава другия като личност без никога да може да  си представи живота без него, тогава тази любов страда.

И тъй,  това е начинът, по който Бог обича. Той не ни поглъща, не ни подчинява, не ни съкрушава, а, както казахме, уважава напълно нашата свобода. Той ни обича и затова ни сътворява свободни. Колко свободни? Толкова, че дори да Му кажем Не!, и когато Му казахме Не!, тогава се автономизирахме от Неговия живот в рая, защото раят не бил място, а начин на живота: любящото общение на Бога с човека. Бог не престанал да обича човека, а продължил да го обича и нашият собствен крах не променил Неговата любов. Затова, когато Бог идва да устрои нашето спасение, Той прави това с пълно уважение към нашата свобода. Той как дошъл в света? Просто, като Младенец, приемайки и изцелявайки нашата човешка природа. От друга страна, Той оставя на свободата на всяка личност да усвои тази богочовешка природа. Той не се отрекъл от нас, когато ние се отрекохме от Него. Той обновява и присажда болната човешка природа. По този начин Той я изцелява и прави способен всеки човек да победи смъртта;  способен, но не му налага живота, който побеждава смъртта, а оставя това на неговата отговорност и свобода.

Затова основна предпоставка на Божията любов е уважението към свободата на човека. Това обаче е идентичността на нашия живот, след като сме създадени по Божий образ. Затова аз мога да обичам истинно другия, когато искам той да бъде свободен, когато се опитвам той да бъде свободен, когато не само търпя неговата свобода, а се радвам на нея, тогава реално го обичам. Само тогава мога да разбера думите на стиха обичам те, защото си ти, защото искам да си ти, защото се радвам, че си ти, а не съм аз, защото ти ме обогатяваш с това, което си. Обичам те, защото си ти.

Откъс от подготвяния за печат втори том беседи за брака, семейството и децата „Бракът като аскеза на любовта“

превод: Константин Константинов