Автор: архидякон Василий Марушчак

Често пъти можем да чуем как хората казват, че светците са били безгрешни супергерои без никакво петно, но това е много погрешно.

Напротив. Хората, които са с високо положение и са успешни според критериите на този свят, изглеждат безгрешно. За всяка своя грешка, за всяко падение, те се стремят да убедят другите, че това не е грешка и не е падение. Опитват се да приемат своите грешки или да потърсят прошка, за да не би репутацията и образа, който са създали за себе си, да бъдат унищожени. Те се държат настрани от другите, за да не могат другите да ги погледнат отблизо.

Светецът пък няма тези страхове. Той знае много добре, че да си „светец“ не означава да бъдеш без грях и без падения, но означава да живееш, като се каеш за собствените си грехове. Ето защо светият човек не се срамува да признае своите грешки, да потърси прошка или да открие своя греховен товар.

И докато величията на този свят крият много неща, светецът няма какво да крие. И колкото повече другите научават за неговите падения и го обвиняват заради това, толкова по-голяма полза има светецът: той се смирява. Ето защо, като Църква, ние разпознаваме величието на такива души и тяхната автентичност.

От книгата „Блажен хирург: Животът на св. Лука, Архиепископ Симферополски“

източник: http://pravoslavie.mk/dali-svetitelite-se-bezgreshni-superheroi/