Автор: прот. Александър Лашков
Първа Неделя след Неделя подир Въздвижение
„Бог винаги ми е помагал в решителни моменти от моя живот. ” „Каквото добро съм искал от Бога, винаги съм го получавал. ” „Зная, че Бог ме води в живота ми и никога не ме изоставя. “
Такива и други подобни признания нерядко чувам от мои енориаши и искрено се радвам с тях. Радвам се, че Бог ги е дарил с блаженството да почувстват Неговото окриляващо присъствие, да усетят благата Му, милваща и спасяваща десница, да Го имат винаги до себе си. Наистина блажени са тези, които от опит са разбрали, че не са сами в житейския си път, че Бог ги води и пази, насърчава и насочва, помага им и ги избавя. И това не са някакви специални Божии избраници, получили тайнствено откровение. Аз мисля, че всеки зрял и непредубеден човек има достатъчно факти в живота си, които могат да получат логично и убедително обяснение само с Божията намеса. Тук не става дума единствено за успехи и изцеления, за ненадейна помощ и дошли изневиделица добри решения. В някои разочарования и несполуки, внезапно сполетели ни беди и болести ние също можем да усетим строгата Божия десница, давайки си сметка, че в повечето случаи сами сме предизвикали тези нещастия с лекомисления си и греховен начин на живот.
Да. Божието присъствие и Божията намеса в природата и в живота на обществата и на отделния човек са безспорни. И точно поради това възниква и въпросът: щом Бог ни помага и предпазва – предупреждава и наказва; щом ни дарява с блага и милост- и ни лишава от тях, къде е мястото на свободната воля на човека в собствения му живот? Ковачи ли сме на съдбата си и доколко? Кои решения и постъпки са наш личен избор и кои – следствие на Божието промишляване за нас?
Зная, че по тези въпроси сме говорили и друг път, но бих желал да продължим темата. Още повече че тя е твърде сложна и деликатна.
Бог е създал човека като психофизично същество и го е дарил със свободна воля, тоест дал му е право на избор. Но свободата на човека (на волята му) не е абсолютна. Ето това допълнение е твърде важно и трябва винаги да се помни. Мнозина изпускат това уточнение и правят погрешния извод, че човек няма никаква свобода и Бог не ни е оставил право на избор. За да се спасим – разсъждават те – ние трябва да изпълним Божиите изисквания -нямаме друга възможност, нямаме друг избор. Същото е и с по-обикновените неща от живота: за да завършим училище или университет, трябва да вземем всички изпити; за да имаме средства за живот, трябва да се трудим здраво; за да се радваме на честити старини, трябва да отгледаме деца и —особено! -да ги възпитаме добре и пр. За всяка придобивка, материална или духовна, ние трябва да се трудим и да полагаме усилия – нямаме друг избор. За каква свобода можем да говорим тогава?
Погледнато на въпросите от такъв ъгъл, тези разсъждения изглеждат убедителни. Но гледната точка е неправилна. Оттук идва и неправилното заключение. Да, това е истина: Бог е отредил всичко да придобиваме с труд и усилие – това е основният и неотменим житейски закон. Няма резултат без труд, няма награда без усилия, няма възкресение без Голгота! Бог ни е дал даром живота и нашите качества и дарби, кодирани още при зачатието в генната ни природа. Това е Божият дар! Това не зависи от нас. Но оттук нататък какво ще правим с този духовен и физически капитал, ще го развиваме или загубим, ще го заровим ли в земята (вж. Притчата за талантите, Мат. 25:14-30) или ще го множим – това е наш избор и ние сме свободни да постъпим както намерим за добре. Той, всемогъщият Бог, не ни се меси в избора и не ни насилва за нищо. Но когато види, че сме избрали да се трудим и полагаме усилия в правилна посока, Той помага удивително бързо и мощно – особено ако работим в Негово име и смирено търсим помощта Му. „Бог дава, но в кошара не вкарва”, „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог” и други подобни поговорки достатъчно ясно илюстрират тази теза. Но да се твърди, че нямаме свобода, защото не можем да бъдем чисти и здрави без да поддържаме хигиената и здравето си; да се твърди, че нямаме свобода, защото не можем да придобием почтено нищо без да се потрудим; да се твърди, че нямаме свобода, тъй като не можем да влезем в Божието царство без съзнателни и непрестанни усилия, е напълно безсмислено и дори нахално. Не можем да оправдаваме леността си с предопределение, нито нерадението си – с фатализъм, а още по-малко лошотията си – с детерминизма (липсата на свобода).
Днешният евангелски разказ (Лука 5:1 -11) е чудесна илюстрация на взаимодействието между свободно действащият човек и насочващата и помагаща Божия десница. Симон можеше да не послуша Господа, но избра да Го послуша. В този избор се появява неговата свобода, а в това, че Бог му посочва мястото, където да хвърли мрежата, – Божията помощ. Ние всеки миг сме в ролята (положението) на Симон – Христовите съвети са в Евангелието. Дали ще се вслушаме в тях и ще ги изпълним – свободни сме да изберем. Само трябва да помним, че изборът е съдбоносен.
В творческите среди се твърди, че първият импулс, подтик или идея за дадена творба е от Бога. От Бога е първият стих на бъдещата поема, първият мотив или тема на бъдещата соната и т. н. След това поетът или композиторът развиват тези първи мотиви, подсказани от Бога, и създават, според вдъхновението, труда и майсторството си своята творба. Всеки един от нас при раждането си е този първи стих, първа начална мелодия, първи Божи мотив, от който ще се развие бъдещата личност. И тя, като всяка творба, може да бъде слаба и посредствена, пошла и неприятна, но може да бъде поразително красива и чиста, задълбочена и затрогваща. Зависи от вдъхновението, труда и майсторството, които ще вложи създателят на творбата. Тази творба и този творец си ти, и аз, и той, и тя. Всеки един от нас създава и изгражда себе си (след като влезе в съзнателна възраст), развивайки даденото от Бога мъничко зрънце живот. Божият начален „материал” е винаги оригинален и неповторим. Нека се замислим какво изграждаме от него, тоест какво правим по себе си и със себе си.
Отговорността е изцяло наша.
Бог, по думите на един равин, няма да ни съди, че не сме станали Моисейовци, но ще ни съди, че не сме станали това, което бихме могли да бъдем.
Божията намеса в света е безспорна, но тя не потиска, не унищожава свободната човешка воля. Свободата на човека не е абсолютна (такава има само Бог), а относителна. Ние избираме какво да правим с живота и дарбите си; ние избираме да хвърлим ли мрежата или не и къде. Ако се вслушаме в Божиите съвети и сме направили добър избор, Бог насочва, но не се меси в избора ни. Всеки от нас е ковач на собствената си съдба, Бог само е поставил наковалнята и ни е дал чука.
Да бъдем внимателни и усърдни ковачи, за да изковем не само земното си щастие, но по великата Божия милост да получим и небесния венец.
източник: alashkov.wordpress.com