Автор: архим. Павел Пападопулос
Св. Йоан Богослов пише „Бог е любов”( Йоан 4:16). Много от нас търсим Божията любов в материалните неща. Ако Той ни дава здраве, покровителства нашия живот, нашите деца, ако ни дава изобилни материални блага, тогава казваме, че Бог ни обича. Ние обаче правим грешка. Бог не иска просто да си прекарваш добре в този живот. Божията любов не е толкова плитка. Бог „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината”(1 Тим. 2:4).
Тоест Бог иска човекът да се спаси. И да се спаси означава да стане бог по благодат, да се възпълни като битие, развивайки се по своя духовен път. Този негов път всъщност е една връзка. Неговата връзка с Бога и с човеците. Една връзка, която ще го доведе или до неговата екзистенциална катастрофа, или до неговото екзистенциално развитие.
Бог, Който иска да се спаси всеки човек, е обвързан от едно нещо, което Го „възпрепятства” в постигането на Неговото желание. И това е свободата на човека. Бог зачита свободата на човека, толкова много, че дори му позволява да Го отхвърли. Затова обожението е дело на взаимни действия. Тоест не е достатъчна само волята на Бога, за да се спасим, а е нужно и нашето съгласие, нужен е и нашият свободен избор да останем във връзката с Бога. Една връзка не може да се запази, когато лицата се срещат веднъж седмично за един час. Когато двамата човека имат любовна връзка, те се срещат всеки ден, прекарват заедно много часове, дори когато не са заедно, единият мисли за другия. Това показва, че единият се интересува от другия, че са превърнали в център на своя живот личността на другия.
Ако това става между хората, колко повече би трябвало да става между човеците и Бога. Ако обичаме Бога, сме призвани да покажем това с нашия живот, с нашата връзка с Него, една връзка, която не се изчерпва в нашето неделно черкуване, нито с една свещ, която ще запалим, минавайки бързешком през някой храм. Бог е ревнив, казва пророк Наум. Бог не харесва да обичаме други неща повече от Него, да поставяме нашата професия, материални неща и дори човеци по-високо от нашата връзка с Него. Това не означава, че Бог има страст. Бог е безстрастен. Но, казвайки, че Бог е ревнив, пророкът иска да покаже Неговата безмерна любов към нас, иска да покаже Неговата обич.
Християнският живот означава живот, чието средоточие е една любовна връзка, но не с един човек, а с Богочовека Христос, Който прави тази наша връзка вселенска, всемирна, вечна, извежда я над нашата биологична смърт и ни съединява с всички завинаги.
превод: Константин Константинов