Христос е нашият рай

Автор: архим. Варнава Янку

В притчата Господ призвал мнозина на голямата вечеря, но те отказали предложението, защото едни имали грижи за нивите,  други били заети с наслади и други с грижи, т.е. с брака. С такива претексти те отказали вечерята, която Господ приготвил.  Тогава Той изпратил слугата и поканил да дойдат от пътищата немощните, а тъй като имало още място, му наредил да принуди и други да дойдат.

Виждаме, че грижите в живота ни, заниманието с ниви, придобивките и всекидневните грижи, ни откъсват от възможността да участваме във вечерята, от възможността да участваме в Господнята вечеря, в Тялото Христово. Защото вечерята е Тялото Христово, св. Литургия. Св. Литургия, Тялото Христово е перспективата на нашия живот.

В Църквата се подвизаваме не да станем по-добри и да получим награда, а за да участваме във Вечерята. Подвизаваме се , за да прогоним всичко, което се намесва в тази възможност за участие във Вечерята, за участие в Тялото Христово. Водим борба да обезопасим и опазим тази връзка, дара на тази връзка.  Защото връзката с Христос не е наше лично постижение, а дар, то е снизхождането на Господ. Нашата борба е да прогоним всичко, което ни възпрепятства от тази възможност на дара, на Тялото и Кръвта Христови.

Нашият живот е пътуване с тази перспектива, на Тялото Христово. Църквата ни подготвя за тази перспектива, бъдещата перспектива на царството Божие, което е това трайно празненство на яденето и пиенето  на Христос.

Църквата обаче как ни подготвя? Чрез тази перспектива. Перспективата е Христос, подготовката е Христос. Съществуваме, тоест живеем, за да бъдем членове на Тялото Христово. Той е нашият рай, това е царството небесно. Църквата ни утвърждава върху това помнене и перспектива чрез св. Литургия. Защото св. Литургия е предвкусването, тя е перспективата, тя е усещането за този дар, за тази истина.

Оттук, когато човек започне да забравя, да изпада в забвение за тази реалност, идва св. Литургия и му напомня Тялото Христово. Не като награда за неговата добродетел, а като неизменно напомняне, за да пребъдва неизменен и съсредоточен в тази перспектива на Тялото Христово.

Св. Причастие не е магическо събитие, което внезапно ни отпуска и успокоява, а е оживяване на тази наша цел, на нашата неповторима екзистенциална цел, на копнежа за непрестанно приемане на Тялото и Кръвта Христови.

Като грях се определя това, което е чуждо на тази възможност. Като грях се определя това, което ни откъсва от тази действителност, това, което ни лишава от възможността за Вечерята. Следователно, грехът в Църквата не е някакво нравствено събитие, това, че сме нарушили някакви заповеди, а похулването на тази възможност, похулването на тази връзка, лишаването от това вкусване, от това участие във Вечерята.

Това, което стои над  този копнеж, е грях, е антихристово събитие. Независимо дали това са нашите имоти,  наслади или другар. Всичко, което се проявява като мания, по-мощна от копнежа за Тайната Вечеря, е грях. Грехът не е отпадането от някакво нравствено събитие,  а похулването на тази връзка.

Нашата цел е тази връзка (с Бога). Раят е тази връзка. Трайността в Божията любов, това да се храним вечно от Божията любов.  Тази борба водим. Църквата ни дава тези запаси, Тялото и Кръвта Христови. Това е любовта, ни казва, това е нашата радост, това е нашият живот. Всичко друго извън това е една лъжа.

Но какво става с останалия ми живот? Тоест само въображаемо, идеологически, чрез висши философски идеи доближавам Бога? Моят останал живот, работа, съпруга, съпруг, деца, мъки, радости, болести, здраве, всичко това какво е? Как се включват в тази перспектива?

Всичко това е необходимо да се включи във Вечерята.  Нашият живот не е нещо греховно, но може да стане греховно,   както и спасително. Кога? Когато всичко това са пътища, разклонения, пътечки, които водят до този път, до  това пътуване, до  търсенето на Христос.

Какво е св. Литургия? Тя е откриване на тази възможност, че не доближавам Бога с една идея, с една фалшива аретология (раздел от етиката и нравственото богословие, който се занимава с изучаването на добродетелите – бел. ред.),  а цялото ми същество трябва да съучаства в това празненство. Какво е св. Литургия? Хлябът и виното. Тоест целият ми живот- и моите ниви, наслади и другар да имат средоточие Христос. Това е перспективата на Христос. Само така и те стават Христос. Чрез евхаристийния подход към тях: „Твоя от Твоих Тебе приносящих о всех и за вся”.

Оттук, какво е духовният живот? То е разрушаването на фиксирането в моето Аз, независимо дали това се нарича грях или добродетел, както и признанието, че моят живот е Христос.

Аз съществувам, не за се занимавам маниакално със земните неща като отхвърляне на Тялото Христово, а като неизменна, трайна, ако искате настойчива позиция, че Христос е „всичко и във всичко”. Целият мой живот е Христос.

Оттук това, което през минаваме, става спасително и благословено, ако ми дава това твърдо утвърждение, че „ето, това е моята радост, Вечерята”. И какво е Вечерята?  – това да бъдем напоени и нахранени от Божията любов.

Какво е моята радост? Тя е неизменната убеденост и свидетелство, че Бог ме обича. Св. Литургия е този запас, където, повтаряме, това  не е някакъв психологически запас, а неизменно признание и свидетелство, че  победата над смъртта, това преминаване (пасха), е Христос.

Той е раят. Казваме го непоколебимо и го изповядваме всекидневно, когато се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови, като запас и като перспектива, като начало и край. Това е Христос.

превод: Константин Константинов