Автор: монахиня Параскева (Ростиашвили)

Веднъж старецът ми зададе въпрос:

– Какво значи „молитвата да се зачете за грях“?
– Навярно неправилно сме се молили, – отговорихме ние.
– Не, правилно сте се молили, – каза старецът.
– Навярно молитвата не е излизала от сърцето…
– От сърцето е излизала!!!
– Навярно разсеяно сме се молили.
– Въобразили сме си, че сме станали светии, разсеяността е присъща на всеки.

Без да успеем да отгатнем, ние помолихме стареца да ни поясни.
– Сега ще ви обясня, – каза батюшката.

В това време дойде при него един вярващ да вземе благословление. Отец Гавриил го помоли за услуга, но младият човек му отказа поради заетост: „Сега не мога, а после – ще видим“, и се отдалечи.

– Сега той ще отиде и ще се моли пет часа подред, но ще приеме ли Господ молитвата му, след като ми е отказал? Ако няма да изпълнявате заповедите, няма за какво и Бога да безпокоите с дългите си молитви, няма да ви чуе Господ, че и молитвата ви ще се зачете за грях. Добрите дела ще ви отворят вратите на рая, смирението ще ви въведе в рая, а с любовта ще видите Бога. Ако след молитвата не следват добри дела, молитвата е мъртва, – казваше старецът.

Из спомените на килийницата – монахиня Параскева (Ростиашвили) за преподобния Гавриил Ургебадзе

Реклами