За гнева

Гневът се побеждава чрез отричане от желанията и отсичане на собствената воля.

Как да се борим с греха? Ще ви разкажа за двама светогорци, които четиринадесет години били принудени да се противопоставят на изкушението на гнева. На единия му се явил Самият Христос и му казал, че гневът се побеждава чрез отричане от желанията и отсичане на собствената воля. Ние се гневим заради това, че нашите желания не се изпълняват или заради това, че поставяме себе си по-високо от онзи, комуто се гневим. А ако престанем да поставяме себе си като съдии над хората, гневът ще изчезне. Също и кавгите ни. Нашите враждебни мисли предизвикват неустойчиви, тревожни състояния в хората, с които встъпваме в отношения. Трябва да се научим да владеем над своите мисли, да ги привеждаме в порядък. Тогава с нищо не ще могат да ни навредят враждебните мисли на другите хора. Нужно ни е да се научим на Христовата скромност и простота. Ако искаме да отидем някъде и да се видим с някого, нека първо да помислим дали няма да му навредим със своето посещение, в противен случай срещата ни ще бъде неудачна. Ние често ходим с тревожни мисли, които могат да окажат отрицателно влияние на този, при когото сме отишли.

Човек често се променя, той се усъвършенства в доброто или се подчинява на злото. Знаем, че няма нищо постоянно до Страшния съд, затова нека да се потрудим да не се гневим, като очакваме, че Господ сам ще устрои всичко. И това ще бъде по-добре, отколкото можем да си го представим. В това се убеждаваш на всяка крачка. Докато не се научим на смирение, ще страдаме от сърдечна болка, защото Господ допуска падналите духове постоянно да ни борят под лявото ребро, за да видим колко мерзост имаме там. А ние я изкарваме на показ и казваме: така ме оскърби, че не мога да му простя. Как не можеш да му простиш, когато сам ти си същият и си разгневявал мнозина? Научи се да бъдеш спокоен. Докато не изпитаме сърдечна болка, не ще се научим на смирение.

За гордостта

Човек сам на себе си не прощава, а не Бог, и това е заради гордостта.

Гордостта е най-големият човешки порок. Как се разпознава той в човека? По обидите и отношението ни към тях. Веднага щом се почувстваме обидени, наскърбени, когато ни кажат или ни направят нещо, което не ни харесва, без значение дали този човек е прав или не, ние сме под властта на гордостта. Безпокойството и смущението след изповед или от отговора на духовника показва, че послушникът се е възгордял, мислено се е настроил срещу духовника си или пък се надява на него като на човек. А Господ е забелязал това и е допуснал изкушение.

превод: Мартин Димитров

Реклама