Йеромонах Серафим, в света Юджийн Роуз е роден на 12 август 1934 г. в Калифорния, в курортното градче Сан Диего. Израснал в типично американско протестантско семейство. Още от дете впечатлявал учителите с необикновената си даровитост.

Той завършил с отличие началното училище и в 1952 г. постъпил в колежа Помона, близо до Лос Анджелос. По това време Юджийн започнал да изпитва дълбоко неудовлетворение от варианта на християнство, който предлагал протестантизма.

След завършването на колежа в 1956 г., Юджийн постъпил в Академията за изучаване на Азия в Сан Франциско, а след година и половина в Калифорнийския университет – Бъркли. Сравнителният курс по религия към Академията му дал възможност да се запознае с различни духовни школи: индуизъм, будизъм, иудаизъм, суфизъм и др. Юджин изучил всички тях в търсене, както самият той казвал „преди всичко на Истината”, като при това, всяка религия изучавал на оригиналния език. Конфуцианските текстове, например, четял на древнокитайски. За работата си върху древните наречия в китайския език в Университета получил степен магистър. Един от академичните колеги на Юджийн, специализиращ източно християнство, веднъж го посъветвал да посети православно богослужение. Той сторил това на Велики Петък на Страстната Седмица в Православния Съборен Храм на Сан Франциско. След това започнал да посещава православните богослужения, да учи руски и да чете книги за Православието. Скоро започнал да пише. В 1961 г. завършил подготовката на бакалавърската си дисертация и независимо от това, че му предричали блестяща научна кариера, решил да остави ученето за известно време и да се заеме с книга-изследване  на духовното състояние на съвременния човек. Замислената работа изисквала отдаване на всичките му душевни сили и цялата му енергия. Отказал се от преподаване в Университета и за да се прехранва си избрал най-мръсната, неквалифицирана работа на чистач, предпочитайки какъв да е физически труд пред умствен, за да не затормозява хода на своите мисли. В същата тази 1961 г. Юджийн сериозно заболял. Лекарите открили, че болестта му е неизлечима и предсказали скорошна смърт. Физическите му страдания се усилвали от мисълта, че не успял да изпълни своето предназначение. Тогава се обърнал с гореща молитва към Св. Богородица и получил изцеление.

Сдобил се с руски православни приятели. Това, което узнал от тях за светите места на руската Америка за Юджийн било откритие. Той окончателно осъзнал, че желае да стане православен и през февруари 1962 г. бил приет в лоното на Православната Църква.

Юджийн прекарвал много време в храма, като посещавал всички утренни и вечерни служби и изпитвал голямо благоговение към архиепископ Иоан Максимович, за когото се знаело, че води живот на аскет и има дар на чудотворство. Владика Иоан му предложил да чете на клироса. Юджийн бързо свикнал със сложните църковнославянски текстове. Когато Владика Иоан основал богословско училище в Сан Франциско, Юджийн след три годишно прекъсване на учебните занимания, завършил курса с отличие, въпреки че лекциите се четяли на руски. По благословението на архиепископ Иоан Юджийн започнал да пише статии в местния православен бюлетин „Православен благовестник”.

Най-близкият приятел на Юджийн, випусникът от Джорданвилската духовна семинария Глеб Подмошенски, бъдещият игумен Герман, разбирайки какъв рядък дар притежава Юджийн, му предложил да организират братство, което да продължи Православната мисия в Америка, започната още от валаамският монах Герман Аляскински и да назоват братството в негова чест. Работата трябвало да започне с откриване на магазин за продажба на православна литература. Скоро до съборния храм в Сан Франциско била открита книжарничка „Православни книги и икони”, която се превърнала в истински център на Православието в Америка. Чрез това братство много американци били привлечени към вярата.

На братята все по-често им идвала на ум мисълта за монашество. Особено ги привличал подвигът на пустинножителството. Искало им се да отхвърлят всяка мирска суета и да живеят живот, изпълнен с тишина и молитва, живот сред дивата природа в единение с Бога. През юли 1967 г. започнали търсенето на място, за да устроят скит. Скоро намерили парче земя на хълм, обрасъл с гора, на няколко мили от малкото градче Платина в Северна Калифорния, където сега се намира манастирът „Преп. Герман Аляскински. През 1969 г. на празника Успение на Пресвета Богородица братята се пренесли в своята пустинка, където в течение на една година работили в тишина и мълчание, като продължавали да издават The Orthodox Word и други издания. През октомври 1970 г. били постригани в монашество – Юджийн с името Серафим, в чест на св. Серафим Саровски, а Глеб – с името Герман, в чест на новопрославения преп. Герман Аляскински. Благодарение на ежедневното богослужение, постоянното изучаване на духовна литература и отдалечеността от света, отец Серафим придобивал все по-дълбок духовен опит. Изучавайки светоотеческите писания, той успешно предавал техния дух в своите произведения, наставлявайки в него хиляди читатели. През 1977 г. монасите Серафим и Герман били ръкоположени за иеромонаси. През 1982 г. в навечерието на празника Преображение Господне, иеромонах Серафим произнесъл последната си проповед.

Поради своето смирение той никога не се оплаквал от здравословното си състояние и след като заболял, мълчаливо се уединил в килията си на молитва. Все пак братята скоро разбрали, че болестта му е сериозна и го настанили в близката болница. След направената операция лекарите предупредили за възможен летален изход. На 20 август/2 септември 1982 г. отец Серафим се прибрал при Господа. Бил само на 48 години.

Книгите, написани от иеромонах Серафим Роуз за годините на неговия подвижнически живот, оказали огромно влияние за развитието на Православието в Америка. Те станали духовна класика на 20 век.

превод: свещ. Божидар Главев, източник: budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=107:2010-04-07-21-00-26&catid=43:2010-02-18-23-07-14&Itemid=67

Реклами