Христови светилници

Автор: прот. Александър Лашков

4-та Неделя след Петдесетница

Замисляли ли сте се някога, че топлината, която излъчват отоплителните уреди или горящите дърва и въглища, идва от слънцето? Същото бихме могли да кажем и за светлината. И електрическата крушка, и свещта, и газената лампа, и прожекторът – всички светят със слънчева светлина. Защото и дървата, и петролът, и каменните въглища, и газта нямаше да ги има, ако го нямаше слънцето. Запалени, горящи и светещи, те освобождават поетата и скрита в тях слънчева енергия. Всяка топлина и светлина, която сгрява и животвори земята, всъщност е слънчевата топлина и светлина.

Както физическият живот е невъзможен без слънцето, така и духовният живот на човека е невъзможен без светлината и топлината на духовното слънце – нашия Господ Иисус Христос. Христос е вечната и незалязваща духовна светлина, Той е изворът на всяко вдъхновение и творческа енергия. Под лъчите на Неговата благодат и сила се топят и чезнат мракът, злото и неправдата.

Христос е светлината на живота.

Но ето че Христос казва и за нас, Неговите последователи: “Вие сте светлината на света” (Мат. 5:14). Възможно ли е това? Ние, обикновените земни човеци, обсебени от грижи и измъчвани от болести, боричкащи се безмилостно в преследване на своите дребни амбиции и цели, да бъдем светлина на света? Нали както слънцето е единственият източник на светлина във физическия свят и нищо под небето не свети със собствена светлина, така и Христос е единствената духовна светлина и никой от човеците не може да свети със своя светлина? Да, така е. Но ако не можем да светим със собствена светлина, ние можем да отразяваме Христовата светлина; можем да бъдем Христови светилници и да пръскаме около себе си светлината на евангелската правда. И точно това има предвид Спасителят, като казва: “Вие сте светлината на света.”

Колко смущават и задължават обаче тези Господни думи. Смущават, защото ако погледнем живота си критично и непредубедено, едва ли ще открием в него достатъчно чисти дела и светлина. А задължават, защото, бидейки християни и носейки Христовото име, трябва да носим и Неговата светлина в света. Трябва така да светим на хората около нас, та те, като видят добрите ни дела, да прославят нашия Отец Небесен (вж. Мат. 5:16). И ако днес в нашия живот е тъмно и мрак покрива делата и дните ни, то е, защото ние сме лоши светилници. Душите, разумът и волите ни са замърсени и опушени от саждите на всекидневната злоба и ние не можем да отразяваме светлината, която Христос все така непрекъснато и изобилно излива над света.

Първите християни победиха езическия мрак със светлината на своя живот. В езическото море всеки християнин се познаваше отдалеч – по своите постъпки и обноски, с мислите и настроенията си, с онази мекота и естествена сърдечност и човещина, присъщи на хората, обикнали Бога и ближните си като себе си. Нека си припомним техния свят и чист живот и да го имаме за наш пример и образец. От нас не се искат нито такива подвизи, нито толкова жертви. Иска се да бъдем просто християни, човеци и българи. За да свети светлината ни за всички и да станат повече слънчевите дни в живота ни.

източник: alashkov.wordpress.com