„Външно изглеждаше строг и респектиращ, но беше добродушен, съжалителен към болката и нещастието на хората. Знам, че е помагал на мнозина, без да демонстрира това, без да търси признание. Понякога на преден план изплуваше детското в него. Все едно виждаш едно пораснало дете. Обикновени неща или случки предизвикваха искрената му радост и смях. Проявяваше доверчивост, дори бих казал, в определени моменти някаква чиста наивност, от която се възползваха за жалост недоброжелателни хора.“

***

„…Дядо Кирил искаше всичко да е наред и в богослужебен, и в организационен план. Когато това не беше така биваше изкушен да направи забележка, да се възмути, но бързо му минаваше. После ще каже някоя блага дума или шега и хармонията се възстановяваше. Беше строг, взискателен, но и великодушно прощаваше. С него можеше да се седне и спокойно да се обсъди дадена ситуация или предстояща инициатива. Подхождаше с разбиране, вслушваше се в чуждото мнение. Ако обаче имаше вътрешно убеждение, че нещо трябва да стане както си го е наумил, нямаше как да бъде разколебан.“

***

„…Митрополит Кирил инициираше, благославяше, насърчаваше и подкрепяше духовно-просветната мисия. Не са малко хората, които благодарение, именно на нея се въцърковиха. Предполагам, че са приемали с чувство на признателност всичко направено в тази посока. Някои може би го оцениха едва след смъртта му. Хората са жадни за духовното, и ако Църквата не ги напои те ще се насочат към други места, макар и блатисти. Стореното по време на служението на дядо Кирил в това отношение може да е малко изворче на фона на другите поместни Църкви, но все пак от него утоляваха духовната си жажда хора от най-различни социални слоеве на обществото. Смятам, че с искрена радост се приемаше всяка инициатива и събитие в това направление.“

***

„…Срещат ме хора и споделят, че не са очаквали колко много ще им липсва дядо Кирил. Оценили са го. От мнозина чувам добри думи за него. Споделят за срещите си с него и за помощта, която им е оказал. Десетки са тези, които си спомнят участието си в литургиите, отслужени от дядо Кирил. Не са забравили проповедите му. Казват, че те са били лишени от всякаква претенциозност, изречени с прости и силни думи, понятни за всекиго в храма, независимо от възраст и образование. Думи, които влизат направо в сърцето. Други си спомнят, че след края на литургията, като тръгваше от храма, се спираше при хората, поздравяваше, помилваше и прекръстваше деца, особено тези в инвалидни колички, разговаряше с майките им… Разбира се, че ще го запомнят с усърдието му да се строят нови храмове, параклиси и манастири, да се обновяват старите. Да се издига авторитетът и влиянието на Църквата. Умееше да съчетава това с грижата за отделния човек, за изпадналите в беда и нужда, за децата и младежите..

цитати от интервю на прот. Дончо Александров за блога „Добротолюбие“ от 2014 г.

Реклами