Бог обича всички грешници

Автор: Сергей Худиев

Когато Църквата говори за греха, бива упреквана в недостатъчно милосърдие. Това е разбираемо – хората искат някой да ги утеши, да ги поддържа, да ги ободри, а в това, че сме грешници няма нищо утешително. Затова от Църквата се изисква тя да приведе своето учение за греха в съответствие с нормите на съвременното общество и да престане сурово да порицава абортите и блудния грях. Бог обича всички, не е ли така? Какво ви струва да бъдете меки, снизходителни и търпеливи към хората?

Какво пък, Бог наистина обича всички:  и лекарите, които правят аборти, и хомосексуалистите, а също така и „по-традиционните” убийци – блудниците, пияниците, и въобще всички нас, бедните грешници. Всички хора, независимо от техните грехове, са скъпи в Божиите очи. Бог иска да спаси и да изведе във вечната радост всички без изключение.

Защо тогава не спрем да огорчаваме хората с тези разговори за греха? Ето, някои протестантски общини така направиха…

Но грехът не е нарушение на някакви архаични предписания, които за наше удобство може да се преразгледат. Грехът сам по себе си е смърт и ад. И той е смърт и ад,  не защото Църквата така е решила. Дори не защото Бог така е решил – дори Бог не може да направи така, че грехът да не бъде смърт и ад. Грехът е смърт и ад по силата на природата на самото явление.

Например невъзможно е един егоистичен манипулатор да бъде щастлив в своя брак и приятелство; невъзможно е да бъде щастлив и властолюбецът, който иска да се налага над другите хора или е невъзможно да бъде щастлив отмъстителният човек, който иска другите около него да страдат. Докато такива хора не се отрекат от своите грехове и не се съгласят да направят дълбоки промени в своя характер, по необходимост те винаги ще бъдат нещастни и дори Бог не може да ги направи щастливи.

Искането който и да е грях, дори и човекоубийството (в частност и убийството на деца в утробата) и блудството (независимо дали е извършено с хора от същия или противоположния пол) да престанат да се смятат за грях няма да бъде акт на милосърдие, а лъжа. Това е все едно да искаш от лекаря да престане да счита смъртоносната болест за болест. Такъв лекар би изгубил доверието на своите пациенти.

Добросъвестните лекари винаги говорят много плашещи неща, налагат ограничения (например забраняват любима храна и т.н.), а често предписват и много неприятни операции. Признак на любов и милосърдна загриженост от страна на родителите, учителите, лекарите и дори от Господа Бога е да се забраняват някои неща.

Да признаем „да, лошо е това, което направихме, повече няма да го вършим”, означава да се покаем и да приемем тази милосърдна загриженост.

Любовта на Бога към грешниците се проявява в това, че Бог спасява хората от греха, смъртта и ада. Бог прави това чрез Иисус Христос, Който умря за нашите грехове и възкръсна от мъртвите. Чрез вярата, кръщението и църковния живот ние пребиваваме в съюз с Христос така, че нашите грехове са изкупени чрез Неговата Жертва, а Светият Дух съзижда в нас нов живот и постепенно ни приготвя за рая.

Нашите грехове не могат да бъдат одобрени или приети – Бог не може да приеме и одобри смъртта и ада, това е невъзможно по принцип – те могат да бъдат простени заради изкупителната жертва на Христос. Ако ние се покаем, Бог ще ни приеме, ще ни прости, ще ни очисти, ще ни даде възможност да започнем отначало и с безкрайно търпение ще ни води по пътя на спасението.

Но спасението изисква промяна на възгледите и поведението – това е, което наричаме „покаяние”. Ние признаваме греха за грях и искаме да се избавим от него. Това ще бъде дълъг и труден процес, но словото Божие обещава, че ако се доверим и покорим на Иисус Христос, Той ще ни спаси за вечен живот. Защото Той безкрайно ни обича и няма да ни изостави всички нас, бедните грешници. И именно затова иска ни отстрани от греха, който е смърт и ад.

източник: http://foma.ru/bog-lyubit-abortmaherov.html, превод: Ренета Трифонова