Автор: Джордж Демакопулос

Една от основите на православното християнство е дълбоката почит към великите Отци на Църквата, които не само са били пример за святост, но са били и най-големите интелектуалци на своето време. Писанията на мъже като св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Максим Изповедник са били и винаги ще бъдат основополагащи пътеводители за православния начин на живот и православно-християнската вяра.

Въпреки това е притеснителен фактът, че толкова много православни клирици и монаси през последните години направиха публични изявления, които отразяват един „фундаменталистки” подход към църковните Отци. И ако водачите на Православната църква не се обединят, за да отхвърлят това движение, цялата Православна църква е подложена на риск да бъде отвлечена от екстремисти.

По подобие на другите фундаменталистки движения, православният фундаментализъм свежда всички богословски учения до един ограничен дял от богословски аксиоми и след това измерва пригодността на всичко друго спрямо тях. Най-често това бива изявявано под формата на обвинения, че отделни лица, институции или цели клонове на Православната църква не покриват техния „самоделен” стандарт за православното учение. Например, когато Духовната академия на Волос наскоро се събра на международна конференция, за да изследва ролята на Отците в съвременната Църква, радикални опортюнисти от Гръцката църква обвиниха академията и епископа в ерес.

Ключовата интелектуална грешка на православния фундаментализъм се дължи на предпоставката, че Отците на Църквата са били съгласни по всички богословски и нравствени въпроси. Тази грешка без съмнение е свързана с друго еквивалентно на нея погрешно допускане, че православното богословие никога не се е променяло – ясно е, че то се е променяло, в противен случай не би имало необходимост Отците да изграждат съгласие помежду си на поредицата от Вселенски събори.

Както обаче наскоро бе установено от едно проучване върху фундаментализма, иронията се състои в това, че докато фундаменталистите твърдят, че защитават православно-християнската вяра от покварата на модернизма, то тяхната визия за православното християнство в своята същност е един твърде модернистичен феномен. С други думи – православието никога не е било това, което фундаменталистите твърдят, че представлява.

И наистина един внимателен прочит на християнската история и богословие изяснява, че някои от най-влиятелните светци на Църквата са имали несъгласия помежду си  – на моменти доста ожесточени. Св. Петър и св. Павел са били в противоречие спрямо обрязването. Св. Василий и св. Григорий Богослов са спорили относно най-добрия път за разпознаване божествеността на Светия Дух. И св. Йоан Дамаскин, който е живял в манастир на територията на Ислямския халифат, е изоставил химнографската традиция, която е съществула до тогава, за да развие нова такава, която да отговаря на нуждите на общността му.

Важно е да разберем, че православните фундаменталисти засилват своя тесногръд прочит на църковните Отци с допълнителни лъжи. Едно от най-често използваните твърдения е, че монашеските общности са били винаги пазител на православното учение. Други настояват пък, че Отците са били анти-интелектуалци. Трети изискват придържането на ученията на Отците да е съпроводено с отхвърлянето на всичко западно. Всяко едно от тези твърдения е очевидно погрешно поради специфични причини, но всички те са симптоматични за един идеологически маскарад, който се стреми да избяга от съвременния свят.

Коварната опасност, която идва от православните фундаменталисти е, че те замъгляват разликата между традицията и фундаментализма. Като превръща традицията в политическо оръжие, идеологът подмамва тези, които не са склонни да поставят под въпрос авторитета на своите религиозни водачи.

Във времена когато множество млади хора избират напълно да се откажат от своята религиозна обвързаност, навлизането на фундаменталистката идеология в енориите ще доведе до ситуация, при която нашите деца ще трябва да избират между религиозен екстремизъм или нищо.

Време е православните йерарси и останалите водачи да обявят нашироко, че скъпоценната значимост на църковните Отци не се основава върху робското придържане към фосилизиран набор от твърдения, използвани за само-реклама. Значимостта на Отците се основава върху тяхното искрено и всеотдайно търсене на Бога, както и върху стремежа им да Го споделят със света. Фундаменталисткият прочит както на Отците, така и на Библията никога не води към Бога – напротив той води единствено до идолопоклонство.

Проф. Джордж Е. Демакопулос е преподавател по историческо богословие, президент и съосновател на Центъра за православно-християнски изследвания към Университета Фордъм, САЩ.

източник: http://blogs.goarch.org/blog/-/blogs/orthodox-fundamentalism, превод: Мартин Димитров