Африканското училище на отец Филип

Автор: foma.ru

В това училище никой не е чувал за интерактивна дъска или електронни дневници. Тук няма дори електричество, а стените са построени от ръцете на учителите и техните помощници. Запознайте се: това е православното средно училище в Ишмара, централна Кения.

Отец Филип е настоятел на храм „Св. Антоний”.  „Днес ще отидем в нашето училище – усмихна се със своята белозъба африканска усмивка той, докато бяхме още в хотелската стая, – само трябва първо да взема нещо от супермаркета.”

Речено – сторено: купуваме няколко самуна пресен хляб, опаковка от маргарин, дузина бонбони от една стотинка (всяко дете в училище получава по едно бонбонче), и тръгваме към училището.

Отец Филип Гатари е много уважаван човек. Докато минаваме през селото, всеки срещнат почтително  поздравява отеца. В миналото свещеникът е получил богословско образование в Европа, а през 2006 г. заедно с енориашите си построява в съседство към храма средно училище, в което днес учат 50 деца.

Уроците в кенийското училище започват в ранно утро и завършват в късния следобед. За да стигнат до училище, много ученици ежедневно трябва да извървят до 10 км. пеша. Като бивша английска колония, Кения свято пази традициите на училищното облекло и всяко училище има своя униформа. На ученическия пуловер пише: „Православно средно училище в Ишмара”.

На това място, показва отец Филип, учениците вече играят футбол на отбори, но все някога тук ще има и истинска спортна площадка.

„Средното образование в Кения е доброволно, – обяснява отец Филип, – затова сред моите ученици са само тези, които действително искат да учат”.

Действително, съгласно официалната статистика, по-малко от 50% от випускниците задължително преминават на обучение от началното училище в средно. Но за тези, които решат да продължат с учението, училището придобива огромно значение. Православните общообразователни училища в Кения съвсем не са екзотика. Първите православни общини са възникнали в страната благодарение на училището на племето кикую, чиито представители се запознали с Православието в търсене на вярата, която не е свързана с колонизаторските войни против населението на Черния континент.

В Кения всяка организация или частен инвеститор може да построи училище. Въпреки това, чието и да е учебното заведение, то трябва да съответства на определени държавни стандарти. Учениците и учителят редовно се явяват на атестация.

Без значение на това, че училището е православно, в програмата няма някакви специални религиозни предмети. Религия се изучава в рамките на държавните стандарти. „Ние откриваме на нашите ученици път към знанието, – обяснява отец Филип, – а знанията са живот, работа, място в обществото. Никой от моите ученици не може да каже за Църквата нещо лошо.”

Голямата промяна

Отец Филип ни развежда из училищния двор. Оттук се открива прекрасна гледна към планината на Кения – най-високата точка на страната. Директорът на православното училище разказва за своите планове: ето тук той е искал нещо да построи, тук пък – да направи общежитие за студенти, за да не им се налага да ходят пеша до училище, а там – спортна площадка.

От училищния двор се открива великолепна гледка към планината Кения. Снежният й връх не се вижда винаги: често тя е обвита в плътен слой мъгла. В този случай местните жители казват: „Планината на Кения се крие от своите гости.”

Един от миряните при храм „Св. Антоний” – архитектът Ерастас, е създал със специална компютърна програма проект на бъдещо училище, включващо подробни планове за всички помещения. Но докато това е само мечта,  реално построените за пет години сгради са няколко – учебно помещение, лека постройка за учителите и дървена тоалетна. Всичко това е направено с усилията на миряните и настоятеля на храма.

Училището се издържа само. По време на почивката виждам, как един от учителите взе в ръка мотиката и започна да копае в зеленчуковата градина. В това време някой от учениците отива да храни всеобщата любимка – училищната крава. Чаят с млякото в Кения е национална напитка, закъде без крави?

На територията на храм „Св. Антоний” е разположен единственият в окръга водоизточник. За вода тук идват местните деца. Възможно е те да са бъдещите ученици в училището на отец Филип. 

Моето пристигане внася промени в реда на православното училище. Преди да раздадат на учениците сандвичи и бонбони, децата отиват в църквата. Провежда се нещо като събрание с участието на гости от далечна Русия. Директорът, учителят, а после и учениците разказват за училището, за това, как се радват на гостите. Свършва събранието с… танци под звуците на барабан! „Не може без това, – отец Филип отново показва своята широка усмивка, – ние, африканците, танцуваме винаги и навсякъде!”

Действително, традиционните африкански украси с камъни, звукът от барабани и звънците в дланите са станали неотменими части от православната култура на Кения. И ако камбаната може да срещне далеч не във всички местни храмове, барабани има дори в най-бедните енории и те активно се ползват.

Появата в тази част на света на бял човек (на суахили «мзунгу») може да развесели дори олтарника… 

В неделя в храма се събира цялото село. Опитвам се да разгледам присъстващите: има стотици хора. В храма присъстват много деца: семействата в Кения обикновено са големи, и в храма е прието да ходят всички заедно, от децата до възрастните. Веднага след възкресната Литургия започва „неофициалната” част на богослужението, когато всички присъстващи в храма хора, включително и свещениците, изразяват своите емоции в песни и танци. Текстът на песните при това зависи от конкретния ден, място и други обстоятелства. Така танцувайки под звуците на барабани, миряните отиват при свещеника за нафора. В останалата си част възкресната Литургия в кенийския храм не се отличава от богослужението в Русия.

При храм „Св. Антоний” действат не само средно, но и неделно училище. Учениците са няколко десетки.

Проскомидия. От голяма просфора се изрязват частици. Една от тях е за всички православни християни по света.

На Великия вход, когато се пее „Иже херувими”(естествено под звуците на барабан), свещеникът, съгласно гръцката традиция, обикаля с Чашата. 

На герба на Кения е написана думата „Harambee”, което означава „заедно”, „целия свят”. Такъв девиз страната е получила след многогодишната борба с колониалната зависимост. Не всички знаят, че тази борба е била тясно свързана с Православието, което са изповядвали много борци са свобода, „воини ухуру”. Затова „Harambee” е девиз на цялата страна, който особено се проявява в църковния живот.

Нямам какво да губя

В селския храм на отец Филип, освен средно училище, действа и комитет на майките, неделно училище и още няколко обединения по интереси. Освен това, след богослужението и традиционните танци, един от миряните произнася проповед на зададена по-рано тема. За да бъде богослужението разбираемо за възможно най-много хора ( на територията на Кения живеят няколко десетки племена, много от които говорят на различни езици), отец Филип служи на три езика: английски, суахили и кикую).

„ Аз понякога общувам с европейци – размишлява отец Филип, – те през цялото време са оплакват от криза, сриване на финансовите пазари, инфлация и крах на икономиката. Аз не разбирам тези проблеми. Знаеш ли, мисля, че последните събития в Гърция – тази финансова криза, е криза на вярата, любовта и надеждата.”

И действително в Кения аз видях хора, в чиито домове няма електричество и няма пари, за да си купят хляб и масло. Видях хора, които не могат да си купят обувки, затова единственият чифт, които имат, се носи от цялото семейство – от родителите до децата. Бях в домове, чиито стени отвътре са облепени със стари вестници. Видях ученици, които за да дойдат на занятия, всеки ден преминават няколко километра по прашния път до училището.

Но не видях ни един страдащ, огорчен или объркан човек. Хората, които по нашите стандарти нямат нищо, се молят на Бог в своите църкви, танцуват под звуците на барабаните и си помагат един на друг. „ Ние нямаме какво да губим, – казва отец Филип, – и изглежда сме щастливи. Макар че, – свещеникът се замисли, – ако имах пари, бих построил най-хубавото училище в тази страна – Православно християнско училище.”

превод: Ренета Трифонова, източник: http://foma.ru/afrikanskaya-shkola-otcza-filippa.html