Автор: монахиня Васа Ларина

В своето популярно предаване „На кафе с Васа”, монахиня Васа (Ларина), член на комисията по междусъборното присъствие по каноническо право и по въпросите на Литурията и църковното изкуство, отговоря на въпроси на зрители за предстоящия Всеправославен събор.

Кому е нужен Всеправославният събор?

– Този въпрос ме удивлява. Действително, той се задава дори и на нашите православни свещеници – кому е нужен въобще Всеправославен събор?

На практика, православните епископи трябва да се събират на събори. Има такъв принцип в каноничните правила на Православната Църква от най-древни времена, започвайки от Първия до Седмия Вселенски събор и дори в апостолските правила. Може да ги наречем така – правила. Има едно 5-то правило на Първия Вселенски събор и то гласи,  че два пъти в годината трябва да се събират епископите на областта. В 37-мо апостолско правило  също се казва, че  два пъти в годината епископите трябва да се събират. Разбира се, тези древни правила засягали църковното устройство за онова време. Но принципът им е такъв, че епископите е трябвало да се събират не само на ниво поместна църква, но и на по-високо равнище. Ако прочетем 34-то апостолско правило, там има такива въпроси, които излизат извън обхвата на обичайното епархиално устройство или извън правомощията на поместната църква. И в наше време, разбира се, има такива въпроси. Например, въпросът за Тайнството брак, въпросът за църковното устройство, особено на църковните общини зад граница, където има не една, а различни поместни православни църкви, като например в Америка. Така че, въпросите за автономията ще трябва да се обсъждат на предстоящия велик и свят събор.

Не Ви ли смущава фактът, че този събор не прилича на Вселенски?

– В интернет може да се прочете, че някои наричат събора Вселенски. Но този събор няма такива претенции. И въобще, историята за названието на който и да е събор Вселенски е много по-сложна, отколкото някой предварително да го нарече вселенски и всички да го считат за такъв. Не, това по-сложен въпрос за приемане, така че тук няма място за смущение. И аз не се смущавам. Не бива да ни смущава и това, че този предстоящ събор в един или друг аспект се отличава и по начина, по който са се свиквали съборите в древността.

Например вижте епохата на Вселенските събори. Тогава те са се свиквали от държавната власт, от византийските императори. Но да помислим, как ще реагира нашият така наречен „православен интернет” на този факт, ако днес некръстен император (политик – б.пр.) свика Вселенски събор? Това би изглеждало недопустимо. И Константин Велики е бил некръстен, когато е бил свикан Първият Вселенски събор в 325 година, бил е този, който е предложил думата “omooúsios” – „единосъщен” – много важен термин за догматическите спорове през IV в. Така че, тук нещата не са черно-бели. И аз казвам това не, за да ви смущавам, а затова, защото в историята на Църквата не всичко винаги протича по определена схема. Употребяват се думи и се допускат мнения, които може би не са обичайни. Аз не говоря тук за неправославното учение, а за това, че каноническите граници и терминологията се променят във времето. И понякога според пастирската мъдрост и икономия (допущение, б.пр.) се допуска употреба на необичайни изрази.  Например на горещи дискусии в интернет се подлага употребата на думата „Църква” в документите за отношенията на Православната църква с инославните, където „църква” се употребява по отношение на неправославните християни. Трябва ли да ни смущава това? Не, не е задължително.

Ако разгледаме, например, знаменития патристичен лексикон на Лампе (Lampe) (най-популярният гръко-английски речник за древногръцка светоотеческа литература, публикуван в периода 1961-1969 от теолога Джефри Уилям Хюго Лампе – бел. ред.) ще видим, че и светите отци – не често, но се е случвало по отношение на еретическите общества да използват термина „църква”. Така че, тук не бива да ни смущава думата, когато има причини за нейното използване. Има определени правила – и дипломатически и междуцърковни, които ние може би не знаем. Затова нашето положение днес не е същото, както при епископите и патриарсите, които на друго ниво са длъжни да спазват определени правила на общуване. В този контекст нашите архипастири постъпват така, както е прието. И когато ние веднага се смущаваме не мисля, че това е в наша полза или в полза на Църквата. Защото ще  повторя, че и светите отци са употребявали термина „църква” при подобни случаи.

Трябва да отбележим и примери от историята на Църквата, като Василий Велики, например, който дори в своето славословие към Троицата (1), понякога е променял своите думи в определено общество, за да не се смущават някои хора. Затова казвам, че не е нужно веднага да се смущаваме, аз така мисля, защото това нарушава доверието и любовта между нас в едното тяло на Църквата Христова.

Говорихме за това и мога повече неща да ви прочета тук, че да се събираме е добре. Един известен тълкувател, епископ Никодим (Милаш), пише за 37-мо апостолско правило, в което се казва, че трябва два пъти в годината да има събор на епископите. Той пише не за детайлите на административната реалност по онова време, а за принципа, че е добре епископите да се събират. И в наше време, когато православната Църква е пръсната по целия свят и се намира не само там, където е нейната Църква-майка (например, руската или гръцката, сръбската, българската и т.н. – бел. прев.), този принцип е важен за съборността на Църквата, трябва епископите да се събират. Или казано по друг начин, нашите епископи се опитват да изпълнят и да изразят тази нужда на единството на предстоящия събор в контекста на нашия съвременен свят.

Епископ Никодим пише за края на XIX в.: „При съвместната работа е забележителна есенцията на познати неща, с по-голяма увереност се решава делото, укрепява се личната воля, по-лесно се откриват грешките, по-лесно се достига до установяването на целта на Църквата. В същото време, такава работа поддържа християнското смирение и осъзнаване на собственото несъвършенство. Към това Иисус Христос прибавил още една нова заповед – заповедта за взаимната любов, която съединява всички в един дух и мисъл, укрепява всичко и животвори. Това се постига само с братско общение и взаимна размяна на мнения за събора. Затова всяко отделно лице, ако то не е разположено към доброто и започне да се ръководи изключително от своето мислене, то тогава никога не може да се достигне единство. А междувременно, само по единомислието се познава истинската Църква Христова.”

Аз не искам да ви отегча с дълги цитати, но мисля, че е важно да се помни, че православното църковно съзнание не отрича нуждата от общо събрание на епископите. Това е много важно. И има такива въпроси, които не могат да се решат само на нивото на поместната църква.

Все пак не Ви ли смущават недостатъците на работните документи за този Събор?

– Някои се смущават от работните документи, приготвени за този събор и смятат, че те са неточни и безинтересни. Аз ще се съглася с това, признавам, че не съм във възторг от всеки документ. Но искам да кажа, че и сама понякога съм присъствала при подготовката на подобен род документи на междусъборните съвещания на РПЦ. Трябва да ви кажа, че не е никак леко да се изготвят църковни документи в наше време, когато и в нашата Руска църква не всички са от Русия. Някои от нас живеят зад граница – ето,  аз съм в Америка. Църквата ни е многонационална. И да се достигне едно мнение не винаги е леко. Но аз мога да кажа и свидетелствам, че това се прави открито, искрено. Има много спорове, смях, разсъждение и искрен обмен на мнения. И това е свидетелство, че Църквата е силна и има мъжество да не избягва някои въпроси, а да ги обсъжда.

Аз, например, съм член на комисията по междусъборното присъствие по каноническо право. И твърдя, че когато обсъждахме документа за брака  (той обхваща развода и някои пастирски задачи), по тези въпроси имаше много горещи обсъждания. И аз намирам това за много утешително. Гордея се със своята Църква, която има мъжеството и силите да си позволи да подкрепя обсъждането на въпросите. Това не винаги се прави по идеален начин, дори не всички членовете на нашата комисия са винаги компетентни. Аз също не съм компетентна по всички въпроси, които се обсъждат в тази комисия и в комисията за Литургията, в която също вземам участие.

И все пак това са наши човешки недостатъци и усилията да се поддържа здрав диалог и да се обсъждат определени въпроси е похвално и нужно на Църквата. Тъй че, дори и при слабите места, които имат някои документи, аз мисля, че ако „ си вземем играчките и си идем у дома” и не вземем участие – това не е признак на сила, на здрав подход и на църковно съзнание.

Отговорих на някои въпроси, които бяха изпратени на нашия сайт. Желая на всички  в духа на смирение и любов, доколкото е възможно, да се молим и поддържаме нашето участие в съборността на Православната Църква. Да не се смущаваме от всякакви изказвания и мнения в интернет или помежду ни, а да се вслушваме и участваме молитвено в това. Защото много отдавна не е имало такъв събор на цялата Православна Църква и това е радостно. И е радостно също така, че това ще се случи на Петдесетница.

превод: Ренета Трифонова, източник: http://www.pravmir.ru/zachem-nuzhen-vsepravoslavnyiy-sobor-i-pochemu-on-ne-dolzhen-nikogo-smushhat-video/

––––––––––––––––––

(1) Става въпрос за учението на св. Василий Велики за Св. Дух

Реклами