(цитати от статии на съвременни популярни духовници)
„…Припомнете си житието на св. Мария Египетска – на тази велика светица, на този гигант на духовния живот, която била всичко най-лошо, което човек може да си представи. Най-лошото. Химнът на службата в нейна чест гласи, че тя била носещо се зловоние. Представете си трупа на някакво животно, на някакво куче, което е се изпълнило със смрад и зловоние, което се носи и не можеш да се доближиш до него и, където и да отиде, замърсява мястото и вони – така се казва за тази жена. Със своето присъствие тя осквернявала въздуха и земята, всичко. После, когато се изповядала пред авва Зосима и му разказала какви дела е вършила, за помрачението на ума си, тя рекла:
– Когато виждах млади хора, мъже да отиват от Александрия в Йерусалим с кораба, и аз се качвах в кораба, но не отивах да се поклоня, а защото видях тези мъже и исках да бъда с тях.
И когато капитанът я попитал дали има пари да плати таксата, тя отговаряла:
– Имам тялото си!
И тя започнала да продава себе си и да прави толкова страшни грехове в този кораб, който пътувал към Йерусалим, за да отведе поклонниците. Не оставила човек, когото да не осквернила с плътски грехове, така пише. Тя продължила:
– Авва, как Бог не отвори морето да ни погълне всички? Как не падна гръм да ни изгори и да загинем и да не съществуваме?
Виждате какво е усещането за греха, за това, че делата ни и целият ни живот са били хула към Бога и нещо, което по никакъв начин не би могло да оправдае благосклонното отношение на Бога към нас, но въпреки всичко Бог е там, Бог присъства, Той гледал тази жена. Гледал как осквернява поклонниците, които отивали в Йерусалим, за да се поклонят на честния Кръст. И тя искала да влезе в Църквата, но виждате, че там се намесила св. Богородица и не я допуснала – с възпитателна цел, а не за да я накаже. Дошъл обаче часът, когато тя трябвало да се събуди и, опитвайки се много пъти да влезе в храма, невидима сила я обездвижвила и не я допускала вътре, за да се поклони на честния Кръст. И когато погледнала нагоре, видяла, че пред нея била иконата на св. Богородица. Тозчас душата й се съкрушила и тя чула гласа на Пречистата, която й казала: „Върви в пустинята да се подвизаваш и да се спасиш и аз ще ти помогна!”. Тази икона съществува и до днес на Света Гора, в пещерата на св. Атанасий Атонски – иконата, от която преподобна Мария получила тази заповед.“
митр. Атанасий Лимасолски, Погледът на Бога
***
„.. Светата Евхаристия е преди всичко общност на светии. Към нея е насочен подвигът на преподобните, който не е никога цел, а е винаги средство, което води към евхаристийната общност. Това се забравя и пропуска от много богослови и дори от православни богослови, които особено днес, отъждествяват светостта с подвижничеството. Случаят със св. Мария Египетска е красноречив: цели четиридесет години тя се подвизавала, за да се очисти от страстите, но чак като се причастила с пречистите Тайни от св. Зосима, тогава е завършила живота си, бидейки вече осветена. Целта на нейния подвиг е бил именно моментът на светото Причащение. Дали е възможно преподобната Мария Египетска да се очисти от страстите, а да не се причасти? Отговорът е отрицателен.“
митр. Йоан Зизюлас, Погрешни представи за светостта
***
„.. Ние трябва да се научим на това: никога да не се отказваме, ако не сме успели да си пробием път към Бога, да стигнем до Него. Ние трябва да копнеем така по Бога, така да си проправяме път към Него, че накрая Божията сила и Божията милост да отвърнат на нашия зов и на нашето отчаяние, пълно с непостижима надежда… Мария Египетска разбрала това, Мария Египетска превърнала целия си живот в благодарение на Бога. Тя разбрала, че не трябва да живее така, както е живяла по-рано. Тя си тръгнала от всичко, което било съблазън за нея, което я държало в плен, и проживяла дивно остатъка от живота си.
Такъв подвиг не е по силите ни, но всеки от нас може да направи това, което е по силите му. Трябва да помним какво казва ап. Павел, че за нас всичко е възможно чрез Господ Иисус Христос, Който ни укрепява, защото силата Божия в немощ се проявява.“
митр. Антоний Сурожки, Преподобна Мария Египетска
Храм Свети цар Борис 