Автор: Мартин Димитров

Поради разразилата се шумотевица около т.нар. Събор на богомилите, който понастоящем се провежда до гр. Велики Преслав, си струва да разгледаме някои от основните схващания на богомилското учение. Тази дуалистична ерес се пропагандира от някои общественици като изключителна прогресивна и напредничава доктрина и едва ли не като повод за „национална“ гордост… Ето за какви постулати става въпрос:

1. Богомилите наричат сатаната „творец на видимите неща и го назовават разпоредител на дъжд, град и на всичко, което произлиза от земята“.

2. Богомилите говорят, че „сатаната е създал Адам и Ева.“

3. Богомилите казват, че „жената зачева в утробата си със съдействието на сатаната и от тогава сатаната пребивава неотстъпно дори и до раждането на младенеца, което не може да бъде прогонено чрез светото кръщение, но само чрез молитва и пост.“

4. Богомилите учат, че „не е прилично да се трудим, да вършим земни дела, както е казал Господ: „Не се грижете какво ще ядете или какво ще пиете, или с що ще се облечете; защото всичко това дирят езическите народи.“ Презвитер Козма коментира по този повод: „И затова едни от тях ходят празни, не искат да вършат нищо с ръцете си, ходят от къща в къща и ядат чуждото имане – на измамените от тях хора.“

5. Богомилите ни заповядват „съвсем да не вкусваме нито месо, нито вино, смятайки ги за скверни.“

6. Богомилите наричат „човеците, които се женят и които живеят светски – мамонови слуги,“ т.е. слуги на дявола.

7. Богомилите смятат „за недостойно да приемат при себе си децата, които Господ нарече чисти. Понеже се гнусят от тях, те ги отбягват. Като ги мислят за дяволчета, наричат ги мамончета или богаташчета, защото богатството е мамон.“

Доста „прогресивно“, нали? Всеки човек с малко сиво вещество в главата може да си даде сметка за високата „духовност“ и „приноса“ в религиозния всемир на богомилската ерес, толкова любима на разни людмиложивковчета, нешкоробевци и светлинрусевци. Въпросът обаче е останал ли е малко здрав разум в т.нар. „прогресивна“ наша интелигенция?

Използвана литература:

1. Презвитер Козма, „Беседа против богомилите“

2. Борилов синодик