Автор: св. Петър Дамаскин

Дори и да не си такъв, какъвто би трябвало да бъдеш, и тогава не бива да се отчайваш. Достатъчно лошо е и това, че си грешил. Защо да грешиш и спрямо Него, смятайки Го за безсилен, в своето незнание? Не може ли Той, Който заради теб премъдро е сътворил всичко, да спаси душата ти? Ако този факт, както и Неговото въплъщение, само прави по-тежко твоето осъждане, тогава се покай. Той ще приеме твоето покаяние, както е приел покаянието на блудния син (Лук. 15:20) и на блудницата (Лук. 7:37-50).

Впрочем, ако не можеш да се покаеш и грешиш по навик, дори и когато не искаш, тогава прояви кротостта на митаря (Лук. 18:13). Това е достатъчно, за да ти осигури спасение. Защото онзи, който греши и не се кае, но и не се отчайва, само поради това смята самия себе си за най-окаян от всички и не би се осмелил да осъди никого. Той ще се удивлява на Божието милосърдие и ще благодари на своя Благодател, а може да получи и много други благословения. Макар и да е такъв човек, подчинен на демона заради своите грехове, той все пак, поради страх Божий, няма да послуша врага, който ще се опита да го хвърли в отчаяние. Поради това той има дял във вършенето на богоугодно дело. Такъв човек е благодарен, търпелив, има страх Божи, не съди, и няма да бъде съден. Всичко това са големи добродетели. За същото говори и свети Йоан Златоуст, когато говори за ада. Той смята, че адът ни е за по-голяма полза и от Царството Небесно, защото много хора, поради страх от ада, се удостояват с Царството. Адът ни изпълва със страх, Царството ни покрива с любов, а и в двата случая ни спасява Христовата благодат.
Ако онези, които са сполетени от много душевни и телесни страдания, претърпят докрай и не се предадат на безволие и отчаяние, то ще се спасят.

Из „Съкровищница на божественото знание“
превод от сръбски: Татяна Филева, източник: svet.bg
Реклами