Автор: Кирил Йерусалимски

11. Но ако желаеш да бъдат поставени други примери[8] ела при блажения Давид и го вземи като пример за покаяние. Колкото и да бил велик той паднал. След като се събудил от сън той се разхождал по покрива на къщата си, хвърлил невнимимателен поглед и изпаднал в човешка страст. Грехът бил извършен, но с него не умряла неговата откровеност при изповядване на вярата му. Дошъл Натан, пророкът, един ловък обвинител и лечител на раната. „Господ е гневен,” казал той, „и ти си съгрешил” (2 Самуил 12). Така говорел поданикът на царуващия цар. Но царят Давид[9] не бил възмутен, понеже той гледал не на говорителя, а на Бога, Който го изпратил. Той не се надувал[10] от войниците стоящи наоколо му: понеже виждал в тях Господното войнство и треперел „виждайки невидимия” (Евреи 11:27) и на посланика, или по-скоро чрез него, в отговор на Бога, Който го изпратил, той казал: „Съгреших срещу Господ” (2 Самуил 13:13).

Виждаш ли смирението на царя? Виждаш ли неговата изповед? Бил ли той осъден от някого? Мнозина ли разбрали за случая? Делото било извършено бързо и веднага пророкът се явил като обвинител и съгрешилият признал вината си. И понеже откровено си признал, получил бързо лек. Защото Натан пророкът, който изговорил заплахата веднага казал: „И Бог прости греха ти.” Виждаш ли как бързо омекнал милостивият Бог. Все пак Той казал: „Ти си дал голямо основание на Господните врагове да хулят.” Макар да имаш много врагове поради своята праведност, себевладеененето ти те пази; но сега си се отказал от най-здравата си броня и твоите врагове се надигат и застават готови насреща ти.

12. Така пророкът го обвинил, но на блажения Давид, след като за всичко, което чул му било казано: „Господ прости греха ти” не престанал да се покайва, макар да бил цар, но сложил вретище вместо пурпур и вместо златен трон седнал, той, един цар, в праха на земята; не, не само седнал в праха, но също направил праха свое ястие, както самият той казва: „Ядох пръст вместо хляб.” Пожелателното си око той умил със сълзи казвайки: „Всяка нощ обливах постелката си със сълзите си.” Когато първенците му носели хляб той отказал да слуша. Той продължил поста си за цели седем дена. Ако цар прави такава изповед няма ли ти, един обикновен човек, да се изповядаш? Отново, след въстанието на Авесалом, макар да имал пред себе си много пътища, по които да избяга, той избрал да побегне към планината на маслините с мисълта да призовава Изкупителя, Който щял да се възнесе оттук на небето (2 Самуил 16:10-11). И когато Семей го проклел горчиво, той казал: „Оставете го”, понеже знаел, че „който прощава и на него ще му се прости.”

13. Виждаш, че е добре да се прави изповед. Виждаш, че има спасение за тези, които се покайват. Соломон също паднал, но какво казал той? „След това ще се покая” (Притчи 24:32). Ахав също, царят на Самария, станал най-злият идолопоклонник, жесток човек, убиец на пророците (1 Царе 18:4), странник на благочестието, пожелател на хорските лозя и бостани. Все пак когато според плана на Йезавел той убил Навутей и пророк Илия дошъл и го заплашил, той свалил дрехата си и се облякъл във вретище. И какво казал милостивия Бог на Илия? „Видя ли как се смири сърцето на Ахав пред мене” (1 Царе 21:29)? Като че ли Той почти желаел да смири огнената ревност на пророка към покайващия се. Понеже Той казал: „Няма да докарам зло в неговите дни.” И макар че след своето прощение, той не се отдалечеил от злините си, все пак прощаващият Бог му простил, не понеже не знаел какво ще се случи в бъдеще, но давайки прощение според сегашното му покаяние. Понеже на праведния съдия подобава да издава присъда за всеки отделен случай, който съди.

14. И отново, Йеровоам застанал на олтара принасяйки на идолите: ръката му изсъхнала понеже заповядал пророкът, който го укорил да бъде заловен: но научил от опит силата на човека пред него, той казал: „Помоли се пред лицето на Господа, твоя Бог” (1 Царе 13:6); и поради тези думи ръката му оздравяла. Ако пророкът изцелил Йеровоам, няма ли Христос да е способен да те изцели и да те избави от греховете ти?

Манасия също бил напълно зъл. Той посякъл Исая,[11] опетнил се с всякакви идолопоклонства и „напълнил Йерусалим с невинна кръв” (2 Паралипоменон 33:12-13). Но отведен във Вавилон той използвал своята несполука, за да поеме към изцелението на покаянието. Защото Писанието казва, че „Манасия се смири пред Господа и се помоли и Господ го чу и го върна в царството му.” Ако този, който прерязал на две пророка бил спасен чрез покаяние, няма ли ти, който не си извършил токова голямо беззаконие да се спасиш?

15. Внимавай да не би без причина да се усъмниш в силата на покаянието. Знаеш ли каква е неговата сила? Знаеш ли силното оръжие на спасението и научил ли си силата на изповедта? Йезекия чрез изповед победил 125 000 свои врагове. Наистина голямо нещо било това, но все пак малко в сравнение с това, което ни остава да кажем: същият цар чрез покаяние направил да се върне Божията наредба, която вече била изговорена. Защото когато той се разболял Исая му казал: „Сложи къщата си в ред понеже ще умреш и няма да живееш” (2 Царе 20:1). Какви очаквания остават, каква надежда за възстановяване когато пророкът казал: „Защото ще умреш?” Все пак Езекия не се отказал от покаянието, но спомняйки и написаното: „Когато се обърнеш и се покаеш ще бъдеш спасен” (Исая 30:15), той се обърнал към стената и от леглото си, издигайки умът си към небето (защото дебелината на стенета не е пречка за искрената молитва), той казал: „Спомни си за мен, Господи, защото за изцелението ми е достатъчно да си спомниш за мен. Ти не си подвластен на времето, но Сам даваш закона на живота. Защото нашият живот не зависи от родословието ни, нито от разположението на звездите или от някакъв празен разговор; но в Теб са животът и смъртта. Ти Сам Си Законодател по волята Си.” И той, който не можел да се надява да живее поради присъдата на пророка, добавил 15 години към живота си и като знак за това слънцето се върнало от пътя си. Добре тогава, заради Йезекия слънцето се върнало назад, но заради Христос слънцето се скрило, не връщайки се назад, но изчезвайки и по този начин показвайки разликата между Йезекия и Иисус. Ако първият победил и накарал Божията заповед да се върне, няма ли Иисус да ти даде прошка за греховете? Обърни се и се покайвай, затвори вратата и се моли за прошка, моли се да те избави от огнените пламъци. Понеже изповедта има силата да угасва дори огъня, сила да укротява дори лъвове.

16. Но ако не вярваш размисли какво се сполетяло Ананий и хората с него. Колко потока излели? Колко съда с вода биха могли да угасят огънят издигнал се на 29 лакти височина[12]? Не, но там където огънят се издигал дори по-високо вярата се изливала като река и там те говорели срещу всичките злини: „Праведен си, Господи, за всичко, което си извършил за нас: понеже ние съгрешихме и извършихме престъпление срещу Теб[13]” И тяхното покаяние угасило пламъците. Ако не вярваш, че покаянието може да угаси пламъците на ада, научи какво се случило с Ананий. Но някои внимателни слушатели ще кажат: „Тези хора са били справедливо избавени от Бога в този случай: понеже те отказали да извършат идолопоклонство и Бог им дал тази сила.“ И понеже ви е дошла тази мисъл по-нататък аз ще се спра на друг пример за разкаяние.

17. Какво мислиш за Навухудоносор? Не си ли чувал от Писанието, че той бил жаден за кръв, жесток, подобен на лъв? Не си ли чувал, че извадил костите на царете от техните гробове на светлина (Йеремия 8:1; Варух 2:25)? Не си ли чувал, че отвел людете като пленници? Не си ли чувал, че избол очите на царя, след като последният видял децата си заклани (2 Царе 25:7)? Не си ли чувал, че разбил на парчета херувима? Нямам в предвид невидимия – далеч да бъде от теб тази мисъл, о, човече – но художническият образ и престолът на милостта, изсред който Господ говорел с гласа Си. Завесата на светилището стъпкал с краката си; кадилният олтар взел и го занесъл в идолско капище; взел всичките приноси; храмът изгорил до основи. Колко голямо наказание заслужавал той, затова че убивал царе, че подпалил светилището, че поробил людете, че поставил светите неща в идолско капище? Не заслужил ли 10 хиляди пъти смърт?

18. Виждаш величината на злите дела? Ела сега и виж Божията милост. Той бил превърнат в див звяр, живял в пустинята, бил бичуван, за да може да бъде спасен. Той имал лъвови нокти, понеже нападнал светилището. Имал грива на лъв понеже обикалял като ревящ лъв. Ядял трева като вол понеже бил див звяр, непознаващ Този, Който му дал царството. Тялото му се мокрело от росата понеже след като видял огънят угасен от водата, не повярвал. И какво станало? „След това,” казва той, „аз Навухудоносор повдигнах очите си към небето и благослових Всевишния и на живеещият довека отдадох хвала и слава” (Данаил 4:34). Следователно когато разпознал Всевишния, изрекъл думи на благодарност към Бога, покаял се за това, което направил и разпознал собствената си слабост, тогава Бог му върнал честта на царството.

19. Тогава какво? Когато Навухудоносор, след като бил извършил такива дела се изповядал и Бог му дал прощение и царството, когато се покаеш ти, няма ли Той да ти даде прошка на греховете и небесното царство ако живееш достоен живот? Господ обича човеците и е бърз да прощава, но бавен да наказва. Следователно нека никой човек да не се отчайва за своето спасение. Петър, главният и водещият сред апостолите се отрекъл три пъти от Господа пред една малка слугиня: но се покаял и плакал горко. Плачът показва сърдечното покаяние; и затова той не само приел прошка за своето отричане, но достойнството му на апостол не било отнето.

20. След като имаме, братя, много примери на тези, които са съгрешили и са се покаяли нека и ние сърдечно да се изповядаме пред Господа, за да можем да приемем прощение на миналите си грехове, да бъдем счетени достойни за небесния дар и да наследим небесното царство с всички светии на Христос Иисус; Комуто да бъде слава сега и завинаги. Амин.

Бележки:

[8] В The Benedictine стои, “Но ако желаеш, аз ще поставя пред очите ти други примери за същото. Ела при благословения Давид.”

[9] или “царят облечен в пурпур.”

[10] Или не бил заслепен

[11] Юстин Мъчеик в Диалог с Трифон 120 обвинява евреите, че са премахнали текст говорещ за смъртта на Исая. Теофилакт коментирайки Евреи 11:37 казва: „Те били претрити както Исая от Манасия; и те казват, че той бил прерязан с дървен трион, за да може наказанието му да се продължи и така да бъде по-голямо.” Йероним казва за Исая 1:10, че той бил убит понеже наричал евреите „принцове содомски и люде гоморски” и понеже казал: „Видях Господа седящ на висок и издигнат престол”.

[12] Сънят на трите деца 4:24

[13] Сънят на трите деца 5:4

превод: Радостин Марчев, източник: rado76.wordpress.com