Автор: св. Кирил Йерусалимски

„Душата, която греши, тя ще умре; синът няма да понесе наказанието на бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата наказанието на синовото беззаконие; правдата на праведния ще бъде за него, и беззаконието на беззаконника ще бъде за него. Но ако беззаконникът се обърне от всичките грехове, които е сторил, пази всичките Ми повеления и постъпва законно и право, непременно той ще живее, няма да умре. Никое от престъпленията, които е извършил, няма да се помни против него; чрез правдата, която е сторил, ще живее. Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? казва Господ Бог, а не по-добре да се обърне от пътя си и да живее?” (Иезекиил 18:20-23)

  1. Страшно нещо е грехът и най-тежкото нещо за душата е прегрешението. То тайно прерязва сухожилията ѝ и се превръща в причина за вечен огън; едно зло поради собствения избор на човека, едно потомство на волята. Понеже заради това, че греши със собствената си свободна воля, пророкът казва ясно на следното място: „А пък Аз бях те насадил лоза отбрана, Семе съвсем чисто; тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза” (Иеремия 2:21)? Засаждането било добро, плодът дошъл от волята бил лош; следователно садящият е невинен, но лозата ще бъде изгорена с огън понеже била посадена за добро, а родила зло от самата себе си. „Понеже Бог,” според проповедникът, „направи всичко добро, но те изнамериха много измишления” (Еклесиаст 7:29). „Понеже сме Негово творение,” казва апостолът, „създадени за добри дела,  в които Бог отнапред ни е наредил да ходим” (Ефесяни 2:10). Така Творецът, бивайки добър, създал за добри дела; но творението се обърнало по своята собствена воля към нечестието. Тогава грехът е, както казахме, едно страшно зло, но не неизцелимо; страшно за този, който се прилепя към него, но лесно за изцеление за този, който чрез покаяние го сваля от себе си. Понеже представи се, че човек държи огън в ръката си; до тогава докато държи живите въглени той със сигурност ще се изгори, но ако пусне въглена, той също така ще отмахне и огъня заедно с него. Все пак ако някой смята, че няма да се изгори ако съгрешава, на него Писанието казва: „Може ли човек да държи огън в пазвата си и да не изгори дрехите си” (Притчи 6:27)? Понеже греха изгаря сухожилията на душата (и чупи духовните кости на ума и помрачава светлината на сърцето[1]).
  2. Но някой ще каже: Какво е грехът? Жив ли е? Ангел ли е? Демон ли е? Какво е това, което действа в нас? Не враг те напада отвътре, о човече, но лош израстък расте от теб самия. „Гледай направо с очите си” (Притчи 4:25) и и пожеланието ще престане.  (Дръж своето си[2]), не сграбчвай чуждото и кражбата ще изчезне[3]. Помни съда и нито прелюбодейство, нито убийство, нито някакво престъпление на закона ще надделее над теб. Но когато забравяш Бога ти вече си започнал да изработваш нечестие и да извършваш беззаконие.
  3. Все пак ти не си единственият автор на злото, но има и друг най-нечестив подбудител, дявола. Той наистина предлага, но не взема властта чрез сила от тези, които не се съгласят. Затова проповедникът казва: „Ако духът на този, който има ила сила се надигне против теб не напускай мястото си[4]” Затвори вратата, остави го далеч от себе си и той няма да те нарани. Но ако без да размишляваш приемеш мисълта на пожеланието, тя пуска корени в тебе чрез това предложение, оплита ума ти и те завлича в ямата на злото.

Но може би ти си казваш: Аз съм вярващ и пожеланието няма да вземе превес над мен, дори ако мисля често за него. Не знаеш ли, че коренът строшава дори скалата чрез упоритост? Не допускай семето понеже ще сцепи неочаквано вярата ти; изтръгни злото от корен преди да разцъфне, за да не би поради това, че отначало си бил безгрижен след това да трябва да търсиш брадви и огън. Когато очите ти започват да се заразяват изцели ги в добро време, за да не ослепееш и тогава да търсиш лекарят.

  1. Тогава дяволът е първият автор на злото и бащата на злите; и това са Господни думи, не мои, че „дяволът отначалото съгрешаваше” (1 Йоан 3:8; Йоан 8:44): никой не е съгрешавал преди него. Но той съгрешил не като получавайки по необходимост от природната склонност да греши, тъй като в този случай причината за греха би се върнала обратно при Този, Който го е направил; но бивайки сътворен добър, той поради собствената си свободна воля станал дявол и получил името си от това свое действие. Понеже бивайки архангел той след това бил наречен дявол поради неговото клеветничество: от добър Божий служител той справедливо бил наречен Сатана; понеже „сатана” означава „врагът” (1 Царе 5:4). И това не е мое учение, а на вдъхновения пророк Иезекиил: понеже той тъжи за него казвайки: „Сине човешки, дигни плач за тирския цар, и кажи му: Така казва Господ Бог: Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост. Ти бе в Божията градина, в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; направата на тъпанчетата и на свирките ти е била приготвена за тебе в деня, когато си бил създаден. Ти беше херувим помазан, за да засеняваш; и Аз те поставих така щото беше на Божия свет хълм; ти ходеше всред огнените камъни. Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в тебе. От много голямата ти търговия напълниха всичко всред тебе с насилие, и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм, и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи! Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си; Аз те хвърлих на земята, изложих те пред царете, за да те гледат” (Иезекиил 28:12-17). Съвсем правилно той казва „се намери в тебе” понеже това не било донесено отвън, а ти сам родил злото. Той също така споменава и причината: ”Сърцето ти се надигна поради твоята хубост: поради множеството на твоите грехове аз те хвърлих на земята.” В съгласие с това Господ казва отново в евангелията: „Видях сатана паднал от небето” (Лука 10:18). Виждаш ли хармонията между Стария и Новия Завет? Той бил хвърлен и повлякъл мнозина със себе си. Той е този, който поставя пожелание в тези, които го слушат; от него произлиза прелюбодейството, блудството и всяко зло. Чрез него нашият отец Адам би изхвърлен заради непокорство и заменил рая раждащ по своя воля чудни плодове за земята, която раждала тръни и бодили.
  2. Тогава какво? – ще каже някой. Били сме подмамени и сега сме изгубени. Няма ли останало спасение? Паднали сме; не е ли възможно да станем отново? Ослепели сме; не можем ли да възстановим зрението си? Този, който възкресил Лазар, който бил четири дена в гроба и вече миришел, няма ли Той, о човече, много по-лесно да възкреси теб, който си жив? Този, Който пролял скъпоценната Си кръв за нас, Сам ще ни избави от греха. Нека да не се отчайваме, братя; нека да не се предаваме на безнадежност. Понеже е страшно нещо да не вярваш в надеждата за покаяние. Понеже този, който не търси спасение не се колебае да добавя зло върху зло; но за този, който се надява на изцеление е лесно да внимава на себе си. Крадецът, който не очаква пощада става отчаян; но ако се надява на прошка често идва до покаяние. Какво тогава, змията  хвърля своята кожа[5] и няма ли и ние да хвърлим нашите грехове? Трънливата земя също, ако бъде добре обработвана, се превръща в плодородна; и невъзстановимо ли е за нас спасението? Не, по-скоро нашата природа приема спасението, но е необходима и волята.
  3. Бог обича човека и го обича в не малка степен. Затова не казвай: Аз извърших прелюбодейство и блудство: извърших ужасни неща и не само веднъж, но често; ще прости ли Той? Ще има ли милост? Чук как псалмопевецът казва: „Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят,” (Псалм 31:19). Натрупаните ти грехове не превишават множеството на Божиите милости: твоите рани не са по-големи от умението на Лекаря. Само се предай на вярата; кажи на Лекаря заболяването си; кажи също като Давид: „Рекох, ще изповядам греховете си на Господа” (Псалм 32:5)  и същото това, което той казал след това ще се случи и с тебе: „И ти прости нечестието на сърцето ми.”
  4. Можеш ли да видиш милостта на Бога, о, ти, който наскоро си дошъл до катехизиса? Можеш ли да видиш Божията милост и Неговото дълготърпение? Послушай за Адам. Адам, първият създаден човек, съгрешил: можел ли Той веднага да не го умъртви? Но виж какво направил Господ в Своята велика любов към човека. Той го изгонил от рая понеже поради греха той не заслужавал да живее там; но Той го „поставил да живее близо до рая,[6]” така че виждайки откъде е паднал и от какво и в какво състояние той е достигнал, да може след това да се спаси чрез покаяние. Каин, първият роден човек станал братоубиец, творец на злини, първия убиец и първия завистник. Все пак след както убил брат си, виж как бил прокълнат: „Бежанец и скитник ще бъдеш по земята” (Битие 4:12). Колко велико престъпление и колко лека присъда!
  5. Дори това показва великата милост на Бога, но все още е малко в сравнение с това, което следва. Понеже размисли какво се случило в Ноевите дни. Исполините съгрешили, голямо зло се разпростряло по лицето на земята и поради това върху тях дошъл потопът. 500 години Бог заплашвал, но на 600-та Той докарал потоп на земята. Виждаш ли големината на Божията милост простираща се стотици години? Не можел ли Той да направи веднага това, което направил след това след стотици години? Виждаш ли Божията доброта? И ако хората по това време се бяха покаяли, те нямаше да пропуснат Божията милост.
  6. Ела сега с мен при другата група, тези, които се спасили чрез покаяние. Но вероятно дори сред жените някоя ще каже: Аз съм извършила прелюбодейство и блудство, аз съм опетнила тялото си с всякакви крайности: има ли спасение за мен? Обърни очите си, о жено, към Раав и виж, че за теб също има спасение. Понеже ако тази, която била открито и публично блудница се спасила чрез покаяние, няма ли тази, която при някакъв случай преди да приеме благодат е извършила блудство, да бъде спасена чрез покаяние и пост? Понеже разгледай как тя била спасена – само това тя казала: „Защото вашият Бог е Бог на небето и на земята” (Иисус Навин 2:11); защото неин тя не посмяла да каже поради злия си живот. И ако желаеш да получиш свидетелство от Писанията за това, че тя била спасена, можеш да прочетеш това в псалмите: „Ще спомена Раав и Вавилон сред тези, които Ме познават[7]”. О, величие на Божията милост споменаващо дори блудниците в Писанията: не, не просто „Аз ще спомена Раав и Вавилон,” но добавяйки: „сред тези, които Ме познават.” Така имаме случай както на мъж така и на жена, които били спасени чрез покаяние.
  7. Не, повече от това, ако целият  народ съгреши, това няма да превиши Божията милост. Хората направили телец и все пак Бог не се отказал от Своята любов. Хората се отрекли от Бога, но Бог не се отрекъл от Себе Си (2 Тимотей 2:13). „Тези са боговете ти, о, Израилю,” (Изход 32:4) казали те, и отново, както обикновено, Богът на Израил станал техен спасител. И не само людете съгрешили, но също така и Аарон, първосвещеникът. Понеже Моисей казва: „Гневът на Господа дойде върху Аарон: и аз се молих за него,” казва той, „и Господ му прости” (Втор. 9:20). Тогава ако Моисей се молил за първосвещеника, който съгрешил и бил послушан от Бога, няма ли Иисус, Неговият единороден Син, да бъде послушан от Бога когато Се моли за нас? И ако Той не наказал Аарон поради престъплението му да не влиза в първосвещенството, ще спре ли теб, който си излязъл от езичниците  от това да влезеш в спасението? Само, о, човече, покай се по същия начин и благодатта няма да ти забрани. Направи отсега нататък пътя на своя живот безукорен; защото Бог наистина е любящ към човеците; нито всички времена могат достатъчно да изкажат Неговата любов; не, нито дори ако всички езици на света се обединят, ще могат да изявят Неговата любов. Понеже ние казваме само една част от написаното за Неговата любов към човека, но колко Той е прощавал на ангелите ние не знаем: на тях Той също прощава, понеже само Един е без грях, само Иисус, Който очиства греховете ни. И за тях ние казахме достатъчно.

Бележки:

[1] Този текст липсва в някои ръкописи.

[2] Пропуснато в най-добрите ръкописи

[3] На гръцки κεκοίμηται “ще заспи.”

[4] Еклесиаст 10:4; ср. Ефесяни 4:27 „нито давайте място на дявола”.

[5] Буквално, своята възраст (τὸ γῆρας).

[6] Това е прочита на LXX вместо „постави го на изток от едемската градина”

[7] Псалм 137:4, макар че тук Раав е поетично нарицателно за Египет.

Из „Второ огласително слово“, превод: Радостин Марчев, източник: rado76.wordpress.com