– Геронда, каква е същността на духовния подвиг, на аскетиката?

– Трябва да гледаме по-широко, отец Симeоне! Духовният подвиг не се състои само в това да се добие благодатта, но и да се запази придобитото състояние на духа, дори и когато благодатта се отдръпне, а именно – умът да не се предава на старите навици на разсъдъчното мислене.

Борбата с плътта, или аскетиката, се свежда до това да не отстъпваме (на плътта), да не предаваме ума. А борбата с гордостта е най-суровият подвиг, за да успеем да преминем през този ад на борбата с неповреден ум и сърце, т.е. да се научим да „държим ума си в ада“, както е казвал старец Силуан – трябва да се научим да се борим не със злото, но да въздържаме ума си от зло. Гонейки злото, няма да станеш свят, а злобен.

Ако се научим да въздържаме ума от падане в греховни състояния, тогава нетварната светлина от съзерцанието поглъща ума, откривайки в нас Божественото присъствие на Христос. Това божествено присъствие или Божията слава е отражение в нас на безначалното блажено битие на самия Бог.

+ Схимонах Григорий, Света Гора, Атон

Из книгата на монах Симеон Атонски „Птици небесни, или чрез молитвата към свещеното безмълвие“, източник: diveevo.ru, превод: Мартин Димитров

Реклами