Автор: митр. Павел Сисанийски и Сиатистки

(четвърта част  беседата на Сисанийския и Сиатистки митрополит Павел за опита си от общението с блажения старец Яков Цаликис (1920-1991)

Старецът Яков беше човек, пълен с любов,

много човеколюбив – в пълния смисъл на думата. Проблемът на другия човек беше и негов проблем. Когато някой му кажеше някакъв проблем, той не го забравяше, а го помнеше, интересуваше се, следеше за неговото развитие. Той беше истински  духовен човек. Кой е духовният човек? Този, който има Светия Дух в сърцето си – в този смисъл беше духовен. Светият Дух обитаваше в неговото сърце и го водеше  в неговия жизнен път. Той бе много литургичен човек. Лекарите му казали: „Отче, трябва да си починеш!“, а  той се ставал нощем и бил първи в храма, дори тогава, когато бил болен.  Един истински смирен човек.

Казах ви, че от пет негови думи четири бяха „Простете ми!“. Когато днешният Вселенски патриарх Вартоломей го посети два пъти и го видя и чу, в даден момент ми каза:

–  Както казваме св. Никон Покайни, така в бъдеще ще казваме Яков Прощални.

Наистина, той имаше това усещане и се чудеше и казваше за себе си: „Ама аз съм човек от пръст! Митрополити, професори идват да се изповядат при мене, човека от пръст? Защо идват?“

Когато изповядваше, той коленичеше на земята и така слушаше човека, който се изповядваше. Разбира се, утехата, която даваше на хората – тези, които я преживяха – те я познават много добре.

Той бе молещ се човек.

Целият му живот беше постоянна молитва. Дори когато говореше, сърцето му се молеше и чувстваше присъствието на Бога, на Когото се доверяваше напълно. Той имаше изкушения и бе подложен на изпитания от дявола, но се довери на Христос и не се боеше от нищо.

Веднъж, както всяка вечер, излязъл от манастира и отишъл в пещерата на преп. Давид, където останал цялата нощ на молитва. Докато се молил съсредоточено, в даден момент осъзнал, че навсякъде в пещерата кръжели стършели.

–  Сепнах се, детето ми. Но веднага си спомних, че понякога дяволът така се опитва да всее ужас в светците. Тогава ги погледнах и им казах: „Тук съм. Няма да се махна, изяжте ме!“ И те изчезнаха.

Затова казах, че той бе човек, който постоянно се молеше.

Той притежаваше дивна разсъдителност

и можеше да различи това, което ние някой път пренебрегваме. Ще ви кажа два случая:

Веднъж в манастира доведоха една девойка, за да ѝ прочетат заклинателни молитви. Един от отците ѝ ги прочел, но о. Яков се обърна и ми каза:

– Отче мой, тя има нужда от лекар, няма нужда от заклинателни молитви.

От друга страна, той попита едно лице, за което никой нищо не подозираше:

 – Как ти е името?

И то отговори:

–  Легион – една млада девойка, за която никой дотогава не знаеше, че имаше проблем.

Не всички са обсебени от бесове, а ние (в същото време) си мислим, че трябва да им се четат заклинателни молитви. Необходимо е голямо внимание и разсъдителност. Проява на благоразумие е, когато не можем да имаме това внимание и разсъдителност, да не се правим, че знаем  всичко. И казвам това първо на нас, клириците, а след това на вас, миряните, които много пъти търчите без да знаете какво правите и казвате: „прочети му заклинателните молитви, защото едно, защото друго.“

Ако вземете погрешните лекарства, може да умрете. Ако приложете погрешни неща, бидейки здрави, ще се разболеете. Затова е нужна разсъдителност и трябва да внимаваме изключително много.

О. Яков бе Божий човек,

буквално, човек, който принадлежеше на Бога, но и човек, който имаше Бога. Кой е християнинът? Този, който явява Христовия живот в своята смъртна плът, както казва Евангелието. О. Яков явяваше Христовия живот в своята смъртна плът, както тук на земята, така и сега в царството Божие.

О. Яков не беше учил в университет. Той бе завършил основното училище. Но начинът, по който четеше църковните текстове, беше удивителен, сякаш бе много образован. Сещам, се, че някога го чу блаженопочившият Критски архиепископ, който се обърна и ме попита:

– С какво образование е?

Аз отвърнах:

– Основно училище е завършил.

– Чете изключително! – каза той.

Как става това? Това е, което се казва в тропара на евангелист Йоан – „бидейки пълен с любов, се изпълни и с богословие.“

Един професор по богословие ми каза: „Попитах го по няколко догматични въпроса и ми отговори много точно – не от съчиненията, които беше чел, а чрез благодатта на Светия Дух.“

превод: Константин Константинов

Следва

Реклама