Някой си игумен на общежителен монастир с двеста монаси бил придобил голяма слава сред човеците. Един ден при него дошъл Христос във вид на беден старец и помолил вратаря да каже на аввата, че еди-кой си брат е пристигнал.

С много труд вратарят успял да влезе при аввата, за да го извести и го намерил да разговаря с други хора. След като изчакал малко, той му съобщил за бедняка, без, разбира се, да знае, че това е Христос. А аввата му се скарал с думите: „Не виждаш ли, че разговарям с хората? Остави ме сега“. Вратарят излязъл. Господ обаче проявил търпение и останал да чака игумена да излезе.

Около петия час на деня (11 часа преди обяд, бел. прев.) дошъл един богаташ. Научавайки за пристигането му, игуменът бързо се отзовал и го приел. Като го видял заедно с богаташа, Бог, Който е богат на милост и приятел на смирените, го помолил с думите: „Искам да говоря с теб, авва“. Но онзи, придружавайки богаташа, влязъл да обядва с него, уж проявявайки грижа към странниците (гостите). След обеда пък изпратил богаташа до портата и се върнал обременен с много грижи и така забравил за молбата на бедния и незлобив старец. Когато започнало да се смрачава и все още не бил приет от игумена, благословеният и истински Странник* си тръгнал, като известил на вратаря следното: „Кажи на аввата: ако желаеш човешката слава, то заради твоите предишни трудове и многобройните ти подвизи, Аз ще пращам при теб хора от четирите краища на света да ти носят блага, понеже искаш да се подмазваш и да ти се подмазват; но от благата на Моето царство няма да вкусиш“.

И така Вседържителят бедняк се открил Кой е.

Из Патерика (Τὸ Μέγα Γεροντικόν, Η’ 39, Τ. Β’, Θεσσαλονίκη 2011, σ. 460-462), превод от гръцки: Алексей Стамболов

* Срв. „Дай ми Този Странник, Който няма къде да подслони глава; дай ми Този Странник, Когото коварен ученик предаде на смърт; дай ми Този Странник…“ [„Отдай мне Сего Странника, Который не имеет, где главу приклонить; отдай мне Сего Странника, Которого ученик коварный предал на смерть; отдай мне Сего Странника…“] от стихирата „Приидите, ублажим Иосифа“, която се пее на Велики петък вечерта при внасянето на плащаницата.

Реклами