Автор: митр. Павел Сисанийски и Сиатистки

(по повод кремацията)

Много правилно архиепископът каза, че всеки човек носи отговорност за своите избори. Не може да искаш всичко – ще избереш Христос или хората? Христос или кесаря? Забелязахте, че в наши дни усилено се говори за това дали да изгаряме нашите мъртъвци или да ги погребваме. Разбира се, традицията ни казва, че ние изгаряме само боклуци. Не изгаряме хората. Напротив, смятаме изгарянето на човека за престъпление и осквернение. Тогава какво ще правим, ще рециклираме и човешките тела? Телата, на чийто останки, т.е. св. мощи се покланяме? И следователно вече нямаме да имаме светци? Защо трябва да се вслушваме в тази абсурдна заповед на онези, които не искат да решат един проблем, а да откъснат нашия народ от неговите традиции? Това е реалната причина и тя не е от днес.

Помнете този, който каза „за да поразим гърците, трябва да ги ударим в техните корени – в тяхната религия, история и език”. Само един слепец не вижда, че именно такъв процес тече от години и напоследък с още по-бързо темпо. Защо? Защото тогава ще бъдем боклуци, които ще рециклират.

Човекът, който има вяра, който се подвизава за добродетелта, той се съпротивлява. Има сила. Следователно, много хубаво го каза отново архиепископът „Кметът ще си върши неговата работа и аз ще си върша моята”. И го изясни. Погребалното последвание има завършен характер. Започва от трисагия, който служим в дома на покойника, след това идва последованието в храма и накрая е последованието и процеса на самото погребване. Не го искаш? Върви да те изгорят! От тук нататък не можеш да имаш претенции. „И малко от тук и малко от там”. Защо? Защото всичко това са педагогически неща, Църквата с всичко това възпитава човека да разбере суетността на неговия живот. Когато стигнем до гроба, го казваме: „Всичко е суета”. Но сега дори гроба не искаме да виждаме, за да можем да ставаме лесни оръдия (в ръцете) на всеки, който поиска…

Скъпи братя, аз се радвам, защото Христовата Църква, сега, в състояние на косвено, но много ясно гонение, което утре ще стане по-ясно, ще блесне с цялата своя слава и ще можем да благодарим на онези, които независимо от тяхната нагласа, ни събуждат от нашата летаргия да  смятаме всичко за самопонятно. Нищо не е самопонятно и това е хубавото. Така дойде час да видим  дали ще следваме нашите светци в последователността на техния живот, или ще се опитаме да спасим нашето аз и именно тогава ще го погубим…

превод: Константин Константинов

Реклами